Идеите – глупави, авторът – уволнен, проблемите – нерешени

Петьо Цеков, segabg.com

Странният опит на служебния кабинет да пише проектозакони, с които да ограничава правото на гласуване, не трябва да се подминава с лека ръка. Вярно, правосъдното министерство се разграничи от автора на проекта – нарече го саботьор. Смешният плач на правосъдния министър Мария Павлова в стил: „Аз съм невинна, той ме излъга“, се чу ясно, макар малцина да му повярваха. Но всичко това не трябва да замита проблема – съвсем скоро ще действа нов парламент, доминиран от мнозинство, което е на една ръка разстояние от подобни решения.
Истината е, че има основания за промени в Изборния кодекс. Макар и несъразмерни, ненужни и дори отчайващо глупави, предложенията на МП дадоха поне

мегдан за дискусии по важни за обществото ни въпроси,

на които трябва да се намерят адекватни решения.
Парламентарните избори отново поставиха остро въпроса за външните намеси в изборния процес в България. Под „външна намеса“ доста хора разбират само и единствено политическото влияние на република Турция, но всеки нормален българин, който не е прекалено либерален интернационалист и цени националната си идентичност, е наясно, че каквото и да е чуждо влияние в българските избори е недопустимо – било то от Турция, от Русия, от САЩ. Прекалено широко скроен индивид сигурно допуска такова влияние все пак да имат европейските страни като Германия и Франция, тъй като така или иначе вече сме загубили част от националния си суверенитет, влизайки в ЕС. Аз пък мисля, че основната част от кризата в ЕС се дължи точно на такива лекокрили съждения.
И така – нещо трябва да се направи. Защото в противен случай и на следващите избори ще се занимаваме с намесата на Ердоган и Русия, с опасенията, че ЕС иска да командва парада, но не се мърда по жизненоважни за нас въпроси – примерно опазването на външните граници на съюза. Партиите също разбират това и още в първите дни на 44-ото НС е логично да очакваме законопроект, който вероятно ще е в духа на този, измайсторен от млад юрист от правосъдното министерство.
Всъщност българската конституция е доста категорична по много от проблемите. Ако се спазва! Тя например не допуска съществуването на етнически партии /чл. 11, ал. 4/, а ние имаме такива. Тя не забранява намесата на държавата в религиозните дела и обратното /чл. 13.2/, но такова има. Тя определя, че ползването на български език е и задължение на всички български граждани /чл.36.1/, но в един куп общини на никой не му пука за това. Гласуването е общо, равно и пряко – т.е. всеки български гражданин с българска лична карта и постоянен адрес в България може да гласува.
Проблемите, на които станахме свидетели на последния вот,

няма да се решат с ограничаването на права,

независимо дали то ще засегне живеещите по цял свят или само извън ЕС. Който и вариант да се приеме, това означава масово затваряне на секциите в чужбина. Щом за да гласуваш, трябва да си в България, какъв е смисълът да има секции в САЩ, Русия, Турция за хора, които очевидно не спазват уседналостта. Спорно е, но вероятно Конституционният съд в края на краищата би решил, че това не е нарушение на конституцията. Уседналостта не е ценз и КС вече я допусна – за местните избори, като я обяви за регламент от изборния процес. Тя не е отнемане на право, но със сигурност е ограничаване на право. Български избиратели се лишават от възможността да гласуват в чужбина, без да им се дава алтернатива. Такава алтернатива може да бъде гласуването по пощата или по интернет – и двете възможности се обсъждат от дълго време, но нищо съществено не е направено. За онлайн гласуването даже имаше референдум и решение на НС.
Ограничавайки правото им да гласуват, държавата на практика допълнително отблъсква нашите сънародници от родината. Да, те са напуснали страната, вероятно трайно са се заселили в чужбина, едва ли плащат тук данъци /освен на апартамента, който дават под наем, евентуално/, но

какво печели България като прекъсва окончателно връзката с тях?

Нищо. Някои смятат, че това е наказателна акция срещу българите в чужбина заради предпочитаните от тях партии. Това няма как да е вярно – от чужбина идват около 3% от гласовете и те не са за една партия. „Защо българите в чужбина не гласуват“ е по-резонен въпрос от твърдението „Те много влияят на изборите в България!“. И е мит, че гласуването по пощата ще вдигне рязко броя на избирателите – за да гласува един българин в чужбина, ще трябва да заяви желание за това, трябва да получи пакет с изборни книжа, трябва да ги разгледа и попълни и чак след това да ги прати по пощата. От друга страна, няма никакво значение дали в секции или по пощите ще гласуват много или малко – всеки с български паспорт има право и държавата трябва да съдейства, а не да му пречи.
И тук идваме до съществения въпрос – ако всичко се прави заради „турския проблем“,

как това помага за решението му? Ами никак.

Ако нямат възможност да гласуват в секции в чужбина, сънародниците ни от Мала Азия ще го направят както и досега – ще се качат на уредения безплатен транспорт, ще се приберат в родния глад/село, ще си купят агнешко и ще гласуват. Те имат постоянен адрес, фигурират в избирателните списъци и трудно могат да бъдат хванати, че не са живеели през последните три месеца в България. Не е невъзможно, но пък и никой не желае да ги хване и заличи от списъците.
Единственият важен дебат по „турския въпрос“ е въпросът за двойното гражданство, който обаче не намери място в безсмисления проект на правосъдното министерство. Може ли хора, които имат право да избират чужди депутати, да избират и нашите? Този въпрос е важен точно колкото уседналостта, която в края на краищата гласи – „Трябва ли хора, които не живеят в нашата община, да определят как ще живеем ние?“. Това са истинските спорни въпроси, които България трябва да реши бързо.
Разбира се, важно е да се отбележи, че всяко решение трябва да е съобразено с конституцията, а не с партийните ни пристрастия. Например – решението за двойното гражданство не може да бъде извън конституционната постановка, че български гражданин не може да бъде лишен от гражданство – т.е., всеки с български паспорт в република Турция, САЩ или където и да е трябва да остане български гражданин до края на дните си. Но е важно и друго – всяко дете, родено в Турция от турски граждани, е турски гражданин по произход. А българската конституция не дава гражданство на хора, които придобиват друго гражданство по произход. Друг е въпросът, че в момента и това масово не се спазва.
Така че мегдан за дискусия има, мерак – също. Лошото е, че засега парата отива в свирката. А емоциите надделяват над разума.