Това предизборната борба ли е или циганска сватба?

Петьо Цеков

Онзи ден научих нова дума – „дакия“ – обичай на шумно обявяване на даровете по време на ромска или турска сватба. Изправя се един викач и започва: „Тоя дава толкоз, оня дава…“
В петък Бойко Борисов погледна към хоризонта, помечта на глас за власт и обеща: минимална пенсия от 300 лв., минимална заплата от 650 лева, средна заплата от 1500 лева. Въпреки че т.нар. „средна заплата“ не зависи от правителството, Бойко скрепи офертата си с думите: „Каквото обещаем, го изпълняваме“.
Дали тази оферта е изпълнима или не, не знам – питайте бизнеса, дето трябва да ги плаща тези заплати. Знам обаче, че преди месец ГЕРБ отказа коалиция за ново правителство на Патриотичния фронт заради настояването на Красимир Каракачанов и Валери Симеонов минималната пенсия да скочи на 300 лв. /патриотите бяха готови да кандисат и на 200 лв. минимална пенсия/. Тогава предложенията на „патриотите“ бяха наречени просто „бомбастични“ и „катастрофа“, защото 300 лв. пенсия означава 807 млн. лв. скок на разходите в бюджета. /Само да вметна – БСП на Нинова тогава беше „за“ предложението за увеличението на пенсиите/. Финансовият министър

Владислав Горанов се хвърли като Раймонда Диен пред бюджета

и „патриотите“ свиха знамената. В петък същият Горанов беше основен презентатор на вдигането на пенсиите, което „ще се случи устойчиво, без чудеса“.
Защо е важно всичко това? Защото разминаването между ГЕРБ и „патриотите“ в началото на януари доведе до разпадането на последния парламент и засиленото подозрение, че набиращият скорост ПФ е излязъл от гравитацията на ГЕРБ и е завил рязко към Позитания. Сега обаче имаме оферта на ГЕРБ от „300 лв. минимална пенсия“. Тя не е надцакване на патриотичната оферта. Не е. Напротив – тя е подадена ръка на ГЕРБ към ПФ. Тя дава основание на „патриотите“ да кажат след няколко месеца безусловно „да“ на управленска коалиция с ГЕРБ. Като му дойде времето, след вота. Разбира се, сега

патриотите ще трябва да вдигнат мизата

и да обещаят минимална пенсия от поне 400 лв. Но все пак има база за преговори.
За да прекърши евентуалните колебания на ПФ, ГЕРБ даде и други предизборни сламки-обещания. Първата от тях: „Без социални помощи за деца, които не ходят на училище“, демек – няма да стимулираме ромската раждаемост, източването на социалните фондове и т.н. Разбира се, то е сега е така, макар че се спират само детските, но ГЕРБ смятат да разширят забраната върху всички помощи и върху деца в предучилищна възраст.
Друга, про-патриотична оферта е „доброволна военна служба за младежи и девойки“. По тази оферта няма друго смислено обяснение, освен че го правим само за хатъра на ПФ. Съгласете: „Моята мечта като ученик беше да марширувам по плаца“ не е много смислен довод за решението на премиера да връща военното обучение. Ако във връзка с потенциални заплахи за териториалната ни цялост е необходимо

да учим подрастващите да стрелят с АК,

не е ли редно тогава направо да върнем редовната и задължителна военна служба?
Разбира се, в менюто на ГЕРБ с предизборните обещания има и други работи, но те са по-скоро стандартни оферти от типа на: „Ще преборим корупцията“, „ще сме безкомпромисни към битовата престъпност“ и „ще вдигнем нивото на образованието“. Има и неща, за които всеки нормален човек би викнал „ура“ – ще довършат „Хемус“, ще копаят тунела под Шипка, а хората с присъди няма да се мотаят по улиците.

Има и неща, почерпени от челния опит на Северна Корея

– примерно, в някои ситуации имущество ще се отнема без обвинение и присъда… Звучи като „дрехите и кубинките са ни в гардеробите“.
Има и обещания, които вече са записани в законите – примерно забраната институциите да искат от гражданите информация, която може да се намери по служебен път, или мълчаливото съгласие. Но кога ГЕРБ е спазвал законите, та да ги е чел.
Да, времето е такова – трябва да се спазва политическата „дакия“, тази архаична концепция за посрещане на изборния ден.
Преди седмица БСП обеща, че нито един българин няма да е „на или под прага на бедността“. „Позитано“ се зарече да преизчисли всички пенсии (нагоре +20%), да направи стартова заплата за млад учен – 920 лв. По-апетитните обещания бяха – опрощаване на до 100 хил. лв. лихви за първо жилище на млади семейства (това, че банките, дето отпускат кредитите, са частни, явно е убягнало от погледа на социалистите) и приспадане на 50 лв. месечно от дължимия ДОД на родителите с деца до 18 години. Демек – няма да ни дават, но ще ни вземат по-малко. Какъв кеф.

БСП също имаха „про-ПФ“ обещания,

разбира се. И червените мислят за бъдещето, няма как. Например, БСП обеща да въведе задължителни квоти за български продукти в търговските вериги, а събраните пари от глоби да се използват за подпомагане на български земеделски производители. Откога, откога ПФ настоява за протекционизъм в тази сфера. И ГЕРБ, и БСП чуха „патриотите“ за ширещата се битова престъпност, особено тази в малките населени места. Затова БСП издигна лозунга: „Един полицай на три села“. Пак в посока анти-пазар, но про-ПФ е и решението да се върне под някаква форма държавното разпределение след завършването на ВУЗ.
Но не мислете, че ПФ е някакъв новатор или незаобиколим фактор, по който всички се равняват. Просто патриотите

към настоящия момент са пътеводна звезда!

Разбира се, ако ГЕРБ има фиксация върху пътното строителство и санирането, то БСП си има влечение към реанимирането на всички провалени досега енергийни проекти – факт. Пак ще се изгражда АЕЦ „Белене“, ще се дават пари за нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“, ще се издигне нова въглищна централа в „Марица Изток“ и ще никнат като гъби ВЕЦ-ове по река Дунав.
Какво обещават десните – НР, ДБ, ПФ и т.н., изобщо няма да коментирам. Не само защото нямат особен шанс да влязат в парламента, след като поделят куклите и парцалките. За какви десни изобщо говорим, след като бившият здравен министър и острие на стария РБ Петър Москов смята за свое най-голямо постижение факта, че е върнал държавата в здравеопазването, а вдъхновителите на „Нова република“ – Радан Кънев и ко, обещават вдигане на заплатите с 50%!?!
Естествено, предизборно време е, обещания трябват. Трябва още овреме да започне раздаването на ракия в кръчмите и т.н. И ако някой си мисли, че тая работа е проста – само обещай златни гори на селяните (това е по Алеко) – лъже се. Очевидно е, че предизборните обещания на основните партии са многокомпонентни – те трябва да включат доза популизъм, леко заиграване с потенциални партньори и мно-о-ого здраво обещание за просперитет на нашите хора. Списъкът на нашите хора е ясен. Той не се мени, която и партия да дойда на власт. За който не го знае – да прегледа кой печели обществените поръчки!