Бойко интернешънъл

Петьо Цеков, segabg.com

Преди години на него му беше достатъчно да чуе едно „конграчулейшън“, за да разбере, че титаничните му усилия да оправи асфалта на татковината са оценени адекватно от началниците на запад. Радваше се като второкласник, когато някой големец го потупаше по рамото. Стигаше му фактът, че Те са го поканили и приели в палатите си. Той се самоизживяваше като малък и скромен, прост човечец – един от нас. Налягаше си парцалите и се грижеше за собствената си градинка – гушкаше магнолии, позираше с чистачки, режеше като алтав лентички на всеки километър и ги пъхаше в малкото си джобче, целуваше ръце на селския поп, палеше джипката и се юрваше към мястото на събитията – наводнение, катастрофа, пожар. Воден от естествения си усет за важност, Бойко бе навсякъде – и на улицата, и във вестниците, и по трите национални канала едновременно.
С всичко това се свърши. За добро или за лошо, 9 години по-късно Борисов е друг – наднационален. Манастирът България стана тесен за душата му. Бойко остави родината на „политиците – те да се разберат“, и впери взор в големите балкански, европейски и световни проблеми. Може да ви е тъжно, ама това е положението. Бойко прогледна и видя, че Източните Балкани са малка площадка за таланта му. Сега Борисов, нито по-малко, нито повече, е „носител на мира в момента в Европа“. Пийсмейкър. Не аз, бизнесменът медиатор Георги Гергов го каза това. Него

дреболии като завръщането на мутрите,

етнически конфликти, пари за НДК, паметници и прочие тинтири-минтири, не го вълнуват.
Не знам откъде започна всичко. Може би от онзи момент, в който Бойко, без да иска или нарочно, се оказа посредник между турския султан и Европата. Отиде Бойко в Ак сарая да иска мир по оградата, а след това трябваше спешно да лети за Берлин да донася на Меркел. Не че отношенията между ЕС и Турция се оправиха, но не това е важно – важното е, че тогава изгря звездата на Бойко международника. „Вчера Туск един час си е говорил с мен за това какво искам да влезе в Братислава в дневния ред…“, обясняваше Бойко след онова посредничество. После Бойко доведе десетки началници на браздата – да видят и пипнат това ново чудо на инженерната мисъл.
Не е важно какво точно е свършил и

колко синджира гюленисти е закарал на Ердоган

Важното е, че днес Борисов може в разговор с Турция по „Турски поток“ да договори спиране на зависимостта ни от… турския газ. А? Каква фина, дантелена дипломация! И в същото време да преговаря с Гърция, Румъния и Унгария за вертикален газов коридор, който да минава от България за Сърбия. Къде си ти, къде е той…!
Като заговорихме за газ… Кой сега е посредник между ЕС и Русия по газовите въпроси? Кой? Ми, Бойко е. Още откакто беше варварски принуден от Началниците да спре „Южен поток“ („Изпълнявахме абсолютно всички изисквания на ЕС, ние бяхме най-лоялният член на ЕС, дори понякога до глупост“), Борисов тръгна да възстановява историческата несправедливост със скоростта на бърз влак край малка гара. Кой чертаеше върху салфетки на всяка божа среща с европеец схеми на хъбчета? Борисов! „Ще съберем газ от много източници – „Хан Аспарух“, „Галата“, „Терес“, интерконектори с Румъния и Гърция, азерския газ и руски газ…“ На кой му пресъхна устата да обяснява ползите за Европа от руския газ – Борисов! Кой подписа пътна карта с „Газпром“ – Борисов (Теменужка, де, ама все тая). Пак той е готов да върне в уравнението АЕЦ „Белене“ и му търси стратегически инвеститор. Кой ходи на Световен петролен конгрес – ти или Борисов? Той.
Да продължавам ли? Кой ще вкара Западните Балкани в ЕС? Ми, Бойко, това е ясно. Сърбия, Македония, Албания, Черна гора и Босна нямат по-добър посредник с великия ЕС от Бойко М. Борисов. Не те, ние го казваме това – „Подготовката на държавите от Западните Балкани за членство в Европейския съюз ще бъде един от приоритетите на българското правителство, когато в началото на следващата година поеме ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз“. Разбира се, най-важното от важните условия за влизането на Западните Балкани в ЕС е

ЕС да даде някой лев за Коридор номер 8,

че да може спокойно да ходим от Кюстендил през Скопие до Дуръс.
Абе, какво има да се обяснява… Кой световен лидер се усмихва от ухо до ухо, като види Бойко? Меркел, правилно! Кой „слънчев човек“ казва: „Ако кажеш – утре тръгвам за България“ – Макрон, да! Значи, ако Тръмп знаеше за съществуването на Борисов, не утре, днес по икендия щеше да е кацнал на „Враждебна“. Днес. Просто не знае.
Истината е, че Борисов надскочи България и е велик европейски лидер. Не е още геополик. Ама е на път. Като ротационен представител на ЕС в Катар Борисов вдигна телефона и незабавно нареди на премиера на Катар Абдула бин Насър бин Халифа ал Тани да вземе да се оправи със Саудитска Арабия, че на нас още една криза не ни трябва. „Днес премиерът Борисов изрази желанието на българската страна за мирно и бързо уреждане на възникналата кризисна ситуация“, предаде пресинфорбюрото Му. „Стабилността в региона на Персийския залив е от особено значение за България“, казал Борисов на Ал Тани.
В този ред на мисли – няма нищо по-нормално в Европа и по света от това у нас да е председателството на ЕС и НДК да гълта милиони. Щото Борисов ще направи не просто поредното председателство, а най-доброто председателство. Пръстите да си оближеш. Председателството, което ще приюти Балканите и ще изгони Британия. Ако това председателство трае не половин година, а 4-5 години, Бойко може да реши проблемите в Крим, а после в Каталуня и Шотландия. За съжаление следващото ни половингодишно председателство вероятно ще бъде през 2031 г. А той може да умиротвори Сирия и Северна Корея, Либия и Йемен… Време е началниците да се позамислят дали да не поразместят малко нещата! В името на световния мир!