Как да прецакаш „нарисувани“ избори

Знаете – по традиция изборите в демократична България могат само да се загубят, но не и да се спечелят. Т.е. няма нещо уникално, което да предложите на пазара, за да получите високо обществено доверие – не вървят популистки идеи за уникално високи пенсии и заплати, глупави идеи като „ще раздаваме безлихвени заеми за апартаменти на младите“ и празни приказки за вдигане на раждаемостта. Вече не хващат дикиш дори обещания от типа: „Ще санираме апартаментите“ и „Ще направим магистрали“. Само в Габрово вероятно все още се връзват на „тунел под Шипка“, може би с основание.
Когато властта се издъни, идва вашият ред – затова само седите и чакате.

Изборите могат само да се загубят

Както БСП загуби тези „нарисувани“ избори.
Защо БСП се провали? Защото Корнелия Нинова неправилно разчете резултатите от президентските избори. Не разбра, че победата на Румен Радев не е знак за рязко обърнати електорални нагласи. От първия миг след онзи вот Корнелия Нинова заговори за „победа, която отдавна не сме имали“. „Доказахме, че сме силни и заедно можем да побеждаваме“, радваше се тя като пионерка пред знамето и чертаеше светли перспективи пред старата партия. Падането на „Борисов 2“ и превземането на властта от служебното правителство допълнително подхрани обърканите представи за реалността в главата на ИБ на БСП. Дойде кампанията и нямаше накъде – БСП започна да лансира служебното правителство като преходна власт, преди да дойдат истинските социалисти. Накрая Нинова заговори за три готови екипа с три готови програми, които чакат на нисък старт, за да поемат властта. Глупости на търкалета.
Нинова не разбра антисистемните настроения, прибързано и недомислено изхвърли от листите стари, опитни изборджии и разхвърли из страната един куп млади парашутисти. Все ходове, които свестен партиен лидер не бива да прави, колкото и да му се иска.
БСП загуби тези избори, а нелепият опит да бъдат представени като гигантска победа заради почти двойното увеличение на гласоподавателите в сравнение с 2014 г. сам по себе си е достоен за съжаление. През 2014-а си отиде правителството на Орешарски, което лансира Делян Пеевски за шеф на ДАНС, след което последваха улични протести – не от „умните и красивите“, а от всички, които са наясно, че задкулисието не трябва да решава обществените дела. През предната, 2013 г., БСП взе 942 541 гласа, а сега спечели 955 214. Гигантско развитие, а? Ако социалистите са спечелили нещо в неделя, то е нови години в опозиция. И вероятно нов цикъл спорове за партийната посока, за хората и за лидерството в партията. Сега БСП загуби „нарисувани“ избори.
Но ако левите загубиха заради обичайни политически грешки – лоши изводи, объркани листи, сгрешен разчет на кампанията и т.н., то

десните сами се затриха

Последователно, целенасочено, с ясната мисъл за трагичната развръзка. Те спечелиха наградата „Дарвин“ за тези избори. Надменност, неподплатено самочувствие, его… трудно е да се изброят всички причини за вредата, които десните лидери нанесоха на дясното пространство. Ако Нинова бърка реалностите, то десните – и Радан Кънев, и Христо Иванов, и групичката около Кунева и Лукарски, очевидно живеят в паралелни светове, в самодостатъчни вселени, в някакви сбъркани Утопии, в които нас, българите, ни няма. Не за първи път тези хора остават без представителство в парламента, но на мен лично отдавна ми омръзна да наблюдавам постизборното им стресиране (то ужасно прилича на реакцията им след атентат в Европа). Стана практика след всеки вот да настава едно тридневно чудене от типа: „Ние сме толкова умни и прави, те защо не ни избраха…“, след което отново се спускат гигантските железни завеси на самоизолацията и започва нов процес на дясно делене. Там партиите и лидерите станаха толкова много, че от тях може да изградиш цял Голем. Все си мислех, че седесарското „отлюспване“ вече се е прехвърлило в БСП, но не… – все още това е патент на десницата. Големият проблем на тези хора е прост – те живеят в малките си крепости заедно с едни 2.5% себеподобни, чувстват се окей от този факт и гледат с пренебрежение на останалия свят, в който живеят някакви 97.5% мрачни типове – патриоти, комунисти, мутри и прочие недостойни хора, които населяват нашата държавица. Това е ясно.
Не е ясно само защо те искат нашето доверие и защо ние да крачим под знамето на поредния егоист. На мен не ми е ясно и как тези партийки ще съществуват без държавна субсидия, ама това е друг въпрос (знам, че ще намерят начин).
А изборите бяха нарисувани пред десницата – ако всички десни крилца бяха обединени, днес те щяха да бъдат трета политическа сила.
Но трета политическа сила са и ще бъдат „Патриотите“. Мислите, че това е победа? Не, загуба е – те също загубиха „нарисувани“ избори. Патриотите спечелиха в неделя далеч по-малко и гласове, и мандати от това, което имаха на последните избори. Днес трите партии се представиха така, както „Атака“ се представи през 2013-а. Вместо да разширят присъствието си, те го стесниха.

Патриотите тотално объркаха кампанията си

Те бяха носени на гребена на бежанската вълна и кампанията им можеше да се ограничи до обикновено маркиране на предизборни дейности. Дълго време те се справяха с тази задача – Каракачанов тупкаше топката, а Сидеров и Симеонов почти изчезнаха от полезрението. Патриотите обаче не се сдържаха и сториха капитална грешка, които им отне възможността да атакуват челната двойка – сториха глупавата блокада на границата. Вероятно така е станало – седели са около една маса и са си казвали: „Ние сме Патриоти, трябва да го направим!“. Не, не трябваше. Блокада на границата с 50 активисти, която включва тормоз на баби и дядовци, няма как да доведе до симпатии. Тя доведе до страх и определено вдигна готовността за гласуване на симпатизанти на ДПС и ДОСТ. Едно време и Волен Сидеров правеше така – миг преди изборите пускаше някаква недомислена реплика и с това помпаше електората на… ДПС. Какво трябваше да направят патриотите около заплахите на Ердоган? Единственото, което трябваше да направят, е да повдигнат важния въпрос (който, надявам се, че всички партии ще повдигнат след изборите). Това е въпросът за двойното гражданство. Така правят политиците. Не-политиците ходят по границите и бият баби.
Сега „патриотите“ вероятно ще се опитат да извлекат печалба през участието си във властта. Ще искат министерства. Ако ГЕРБ не им даде, ще ги искат от БСП.
Нарисуван беше и пътят пред партия като „Воля“. Повече от добро представяне на президентските избори, потенциален електорат, пръснат из цялата страна, глад за нови лица в политиката… какво по-хубаво от това имаше пред Марешки? За три месеца той успя да съсипе това. Сведе партията отново до регионална организация, натъпка я със служители и роднини, не намери друго партийно лице освен своето и даде изключително объркващи сигнали към ГЕРБ и БСП. Накрая всички хвърляха боб ще влезе или няма да влезе „Воля“.
И тук идваме до възможното най-голямо прецакване. То може да се случи на ГЕРБ.
ГЕРБ безспорно спечели изборите. Факт е, че непремерените изказвания на Корнелия Нинова на тези избори й добавиха малко електорат, но

ореолът около Борисов отдавна избледня

Спонтанните му реакции вече не са толкова точни. Допуска грешки, като избора на Цецка Цачева за кандидат-президент. Но с тези темпове на загуби ГЕРБ може да остане основна политическа сила още дълги години. Основната заслуга на Борисов е в това, че изгради партия, т.е. изпълни страната с работещи структури на ГЕРБ (за разлика от градската десница, която не е позната след „Люлин“ и „Младост“). Вярно, това са основно хора, които са на държавна и общинска служба, но точно те губят най-много, ако властта се смени, така че винаги гласуват дисциплинирано.
ГЕРБ обаче може да прецака нарисуваната си предстояща власт и това ще стане, ако Борисов не успее да изгради силна, стабилна и призната коалиция. Очевидно е, че Борисов трябва да играе с „патриотите“ и „Воля“ – няма с кого друг. Чисто математически коалицията може да е силна и стабилна, защото ще има над 130 гласа. „Патриотите“ обаче не са долюбвани в ЕНП и преди да ги покани, Борисов трябва да получи одобрението на европейските сестрински партии. Неслучайно „патриотите“ не бяха в управляващата коалиция в предишния парламент. Освен това Борисов вече веднъж отказа власт с тях – през януари, когато се въртеше рулетката и той отхвърли социалните им искания. Сега „патриотите“ се кълнат, че няма да отстъпят от обещанията си за по-високи пенсии и заплати. Така че преговорите наистина ще бъдат трудни. Разбира се, ГЕРБ винаги може да играе с правителство на малцинството, подкрепяно от златни патриотични или други пръсти. А патриотите винаги могат да допуснат нова грешка – ако зарежат ГЕРБ и тръгнат да правят „правителство на националното единство“ с БСП и ДПС. Звучи странно? Политическото инженерство е странна работа, така е.