Кумът, кумицата и останалите кауни

Петьо ЦЕКОВ, „Сега“

Шуробаджанашката сага в Хасково е на път да убие изтънялата ми надежда, че в тази държава нещо може да се промени към добро. Не защото наивно съм вярвал, че ще настане ден, в който хората ще бъдат оценявани според способностите им, а не според шуранайката и лелинчо им… Не! Просто вярвах, че няма да доживея някой нагло да ми обяснява, че е турил на общинската трапеза свои роднини, щото те били „дрийм тийма“ – в случая на Хасково. Демек всички там са кауни (пъпеши), но моите кауни са „дрийм тийм“.
В зората на демокрацията прозрението на Иван Костов „всички сме братовчеди“ звучеше като признание за едно видимо и ясно посткомунистическо статукво в обществените ни отношения, което още дълго време ще трябва да разбиваме. Костов съзнаваше, че шуробаджанащината е нещо лошо, но по онова време я приемаше като традиционна форма взаимопомощ. Нещо като „Ми, то така си беше…“ или като свенливия крадльо Алхен от „12-те стола“. Сега, 20 г. по-късно, нещата толкова са регресирали, че Делян Добрев от ГЕРБ въобще не е наясно, че върши нещо лошо. Днес е

изчезнала всяка граница между нормално и ненормално,

между моралното и нахалното, между допустимото и укоримото поведение на политик. Преди все пак проформа твърдяха, че ще работят „на ползу роду“ – сега вече не крият, че работят в полза на рода си. И Делян Добрев, без капка самокритика, обяснява защо кадрува на принципа „роднина-съученик-роднина-съученик…“ Няма срам, няма свян, няма извинение. Има преливащо самочувствие на шеф на трапеза, дали общинска, държавна или енергийна, все тая – умален вариант на онзи Сокол, който раздаваше порциите и въртеше обръчите от фирми… На този фон е направо трогателно обяснението на Добрев, че неговите роднини са се отказали от 4000 лв. доходи в частния сектор, за да работят срещу мижава заплата в общината.

Освен че е нагло, това не е и вярно

– не едно и две разследвания вече показаха, че фирмите на новоизпечените общинари работят здраво, и то главно по общински обществени поръчки по любимата програма на техния покровител – за „безплатно“ саниране. Механизмът е перфектен – партията, с която Добрев влиза във властта, одобрява една спорна програма за харчене на нашите пари, която той като министър на енергетиката надзирава и горещо рекламира, неговите роднини в общината я прилагат по места, като избират собствените си фирми да я изпълняват. Накрая – кой саниран, кой – не, парите са в правилните хора!
И тази пределно ясна картинка обаче не усмири ентусиазма на Добрев да говори глупости. Той не се посвени да обясни, че е уредил кума, кумата, кумеца, майката на кумеца, съдружника, братовчедката и зетя си, защото… кметът, който той персонално издигнал, се продал на БСП. Както и да го прочетете това, все е нефелно обяснение. На всичкото отгоре въпросният кмет Добри Беливанов се продал на БСП преди година, а Делян Добрев и ГЕРБ се разграничиха от него едва на 21 септември, когато стана ясно, че Беливанов е посегнал на родата на Добрев.
Разбира се,

и преди Делян Добрев имаше шуробаджанащина

Разбира се, тя не е хасковско явление. Още през 2011 г. Ройтерс анализира първите години на Борисов във властта и посочи основните проблеми пред него – корупция, престъпност и шуробаджанащина. Борисов реагира – веднага обяви, че ще се бори с това явление – забрани чистките по места, обясни, че ГЕРБ е различна от всички останали партии и роднинските назначения не са практика. Какво последва? Нищо, разбира се. 7-8 години след влизането на Борисов във властта за шуробаджанащина се говори не само от Хасково до Велико Търново, но и от София до Варна.
Не, тук не става дума за това, че в България има общини, в които не съществуват работни места извън тези, които осигуряват централната и местната власти – или работиш нещо в общината, или си учител, или си горски, или пощальон, чистачка… Въобще не става дума и за онези много специални хора, които получават една камара пари, защото са турени на хранилка в борда на голяма общинска или държавна фирма, която е затънала в дългове. Тук става въпрос за нещо по-голямо – за държавната и общинската администрация, в която работят 800 000 души. Единственият познат начин е тези места да бъдат заети от „наши“ хора – роднини, съученици, приятели или обикновени съпартийци на хора като Делян Добрев.

ГЕРБ завари така държавната трапеза

и така ще я предаде на следващите хрантутници. Така е било и така ще бъде.
ГЕРБ ли са олицетворение на шуробаджанащината? Не, не мисля. В някои общини не можеш да чуеш българска реч – щото те са под контрола на ДПС. Хората на Доган така разбират властта. Не само в миналото, но и днес в БСП явно са убедени, че социализмът, политическата принадлежност, а оттам и властта се предават по полов път – в тази партия е пълно с хора, които са синове и дъщери на други хора от партията. И това е единствената смислена причина те да получат пост, пари и власт. Колкото и нефелни да са.
Шуробаджанащината е втъкана не само в старите партии. Наскоро един прохождащ субект – „Воля“, се яви на избори с листи, които преливаха от кандидат-депутати роднини.
Ясно е какво може да се очаква от роднини, които са спуснати с парашут на масата. Стабилизация на мизерията. Златен светофар, златен багер и скулптури на баба Яга и хасковския каунь.
Ясно е какво може да се очаква от народ, който се примирил с шуробаджанащината, корупцията и наглостта – тихо да изчезне. Преди век този народ припяваше по седенки: „Крум Попов и Донев общината взеха и на бай Ивана кокала отнеха“. 50 години по-късно целокупният български народ търсеше връзки под дърво и камък да си вземе жилище, кола и телевизор, докато Тодор Живков уверяваше, че дъщеря му е умна и красива. Делян Добрев е естественото продължение на всичко това.