Как зелената революция ще победи в отделен континент

Когато на хризантемения трон в Япония се възкачи нов император, той определя името на новата епоха, в която встъпва страната. Тази година новият император Нарухито реши, че с него запова ерата “Рейва”, което означава нещо като “красива хармония”. Бащата на Нарухито – Акихито, властваше през епохата “Хейсей”, превеждана като “повсеместен мир”. Дядото – Хирохито, беше император по времето на Втората световна война, в която Япония проля много кръв, но пък епохата му се наричаше “Шоуа” – бляскъв мир и хармония.
Новият първи ръководител на ЕС – Урсула фон дер Лайен, обяви, че континента влиза в своята нова, зелена епоха. Лайен боядиса не само своя мандат, но и тези на наследниците й начело на Европейската комисия в ярко зелено – за да може към 2050 г. старият континент да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент.
Редно е да се отбележи, че не само новите ръководители на Европа обявиха зелен курс, няколко месеца по-рано либералното и етническото ядро на опозиционната в САЩ Демократическата партия – Александрия Окасио-Кортес, Деба Халанд, Рашида Тлайб, Илхан Омар, Антонио Делгадо…. подкрепи The Green New Deal, а бившата барманка Кортес сътвори проектозакон от 4 страници, в който описа “подробен национален, промишлен и икономически план за мобилизация“, който цели да доведе до „икономическата въглеродна неутралност“ на САЩ, като същевременно насърчава „икономическа и екологична справедливост и равенство“.
За постигането на зелените цели Европейската комисия представи European Green Deal Европейския зелен пакт –

изключително амбициозен пакет от мерки,

които би трябвало да дадат възможност на европейските граждани и предприятия да се възползват от прехода към устойчива зелена икономика. Нищо общо с наброските на Кортес в САЩ.
Европейските мерки си имат първоначална пътна карта с ключови политики и включват значително намаляване на емисиите, инвестиране в авангардни научни изследвания и иновации, подкрепа на екологични технологии. Накратко, европейският план включва абсолютно всички етапи за един преход през голяма трансформация на източнците на енергия, който да доведе до един по-чист свят.
На подобен план трябва да се гледа безпристрастно. Защото той е необходим, ако искаме да запазим планетата чиста. И защото трябва да бъдем, меко казано, внимателни, когато преследваме глобални цели, а харчим милиарди за зелена победа в отделно взет континент. Подобен план не би трябвало да бъде разглеждат от гледна точка на гретенизмите на зеления алармизъм, нито от гледната точка на човек, уверен, че цялата тази работа хич не ни засяга.
Лошото предисловие е, че досегашната енергийна политика на ЕС, която действаше до края на тази година, се провали. Нейната цел бе да стимулира енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) – вятърни перки, соларни панели – но така ВЕИ се превърнаха в

непазарен сегмент в един обединен и уж либерализиран пазар

Този провал пролича изключително добре в страни като България – страната бързо се напълни с перки, защото зелената енергия от соларите и перките се изкупува приоритетно, гарантирано и на по-високи цени. Всички пазарни пропорции бяха изкривени, пострадаха и потребителите, защото зелената компонента в общи микс вдига цените. Вместо да се радват, че получават чиста енергия, хората (съвсем очаквано) започнаха да мърморят срещу скъпия ток. Получи се порочен кръг – старите, мръсни, базови централи произвеждат евтин ток, но дори и да са модернизирани и отговарящи на еко стандарти, те са принудени да намаляват обемите и дори да фалират, защото са извън стратегията. От друга страна – субсидират се възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), техният брой с увеличава лавинообразно, намаляват приходите им, намаляват субсидиите, спират да се се появяват. И се оказва, че те пак се нуждаят от субсидия. Докато мръсните централи работят на пълни мощности, цената на тока е евтина, защото техния дял е голям. Когато базовите централи са принудени да намалят обемите, цената се вдига. Накратко, каквото и да правите, цената се вдига.
Но нали в един момент субсидиите за енергията от възобновяеми източници ще спре? Не е толкова просто. Сегашните механизми за подкрепа ще изтекат (в България това ще стане през 2027 г.). Но въпреки, че цените на новите технологии падат,

ВЕИ няма да могат да минат без подпомагане

Според ЕК половината от инвестициите в нови зелени мощности между 2021 и 2030 г. ще трябва да бъдат субсидирани. Става дума за милиарди. Само Холандия е обещала 34 млрд долара на инвеститорите за период от 15 г. Към 2030 г. европейските потребители би трябвало да субсидират зелената енергия с 24,9 EUR за MWh.
Въпросът е – какво ще стане, когато зелената енергия все пак не бъде субсидирана? Не знам какво ще стане в ЕС, но ако по това време възобновяемата енергия все още не е конкурентна, със сигурност в Китай и Индия ще разчитат на базовите централи.
Но да се върнем в добрата, стара Европа. ЕК предвижда след 30 години ЕС да не замърсява природата с изгарянето на изкопаеми горива.

До 2030 г. нивата на въглеродните емисии трябва да падне с 50%

в сравнение с 1990 г. Планът е това да стане с много пари, разбира се. Само за да се намали замърсяването наполовина ще бъдат похарчени за 10 години 260 млрд евро. Предполага се, че поне 25% от дългосрочния европейски бюджет ще трябва да бъде използван за опазването на околната среда.
На практика мерките ще засегнат предимно икономиката, която бълва до 75 на сто от въглеродното замърсяване. За радост на софийската община, мерките трябва да засегнат не само фирмите, но и гражданите, които са затруднени от преминаването към чиста енергия – т.е., ще има пари за да могат онези, които горят гучи за отопление, да не правят повече това.
Направленията, по които ще се действа, са около 50. Ще има нови данъци, примерно от 2021 г. ще действа въглероден граничен данък, който ще плащат чужденци, които замърсяват нашата страна. Още към март 2020 г. Лайен ще представи Европейски климатичен закон. Ще има законодателство за производството на батерии и на чисти превозни средства, ще се изгражда електрозарядни станции. Мислено е за обработката на отпадъците, за употребата на химикали в земеделието, за облагане на въздухоплаването. На практика, обхванати са всички области на икономиката, включително превозите, енергетиката, земеделието, строителството на сгради; производството на стомана, цимент, текстил и химикали, информатиката.

Няма спор, че плана е мащабен, добре обмислен.

Лошо е, отблъскващо е, че цялата история около зелената сделка се развива на фона на голямото плашене, типично за зеления алармизъм. Комисията твърди, че ЕС би получавал на година по 660 000 молби за убежище, достъпът до вода би намалял почти наполовина в южните европейски страни, годишно ще бъдат губени по 190 милиарда евро при повишение на температурата на въздуха с три градуса над днешните средни равнища. До 2050 г. пак по данните на ЕК е възможно цените на храните да се повишат с 20 на сто. Клаудия Рот, политик от германските Зелени и вицепрезидент на Бундестага, изисква „климатичен паспорт“ за бежанците от последиците от глобалното затопляне. Този документ би могъл „да позволи на жертвите да се преместят в сигурни страни на ранен етап – и да им осигури граждански права там“, каза Рот.

Къде е България?

България не е много наясно какъв е националния ни интерес в тази история и как може да извлечем плюсове от европейския повик. По този въпрос държавата по-скоро бездейства. Единственият политически дебат се води в градската десница, но смисъла от него е доста мъгляв.
България проспа, например, регламента за вътрешния пазар на електроенергия, който влиза в сила на 01.01.2020. Той е ясен – не се разрешава сключването на нови договори за капацитет с въглищни мощности. Това означава, че на 1 юли 2025 г. въглищните централи ще спрат да работят, защото няма да имат договори. Изключения може да има, но само ако се договорят до тази Нова година. Поляците договориха, ние не.
Десницата коментира това по един много странен начин: Бездействието на държавата обрича въглищните мини за да може да се осъществи плана за АЕЦ Белене…. “Жертват половината българска енергетика, за да създадат място за БелЯне”, написа наскоро бившият лидер на СДС Мартин Димитров. Което може би трябва да означава, че за десницата у нас мръсните мини са по-важни от мирния атом? /който може да е по-чиста енергия, но не е възобновяем източник/. Радан Кънев пък прогнозира, че зелената сделка „може да бъде стратегическа възможност, но и значителен риск за българската икономика“.
Грешната европейска енергийна политика не стимулираше към промяна. Нашите български замърсители плащаха като всички замърсители, но след това събраните приходи от търговията с емисии се връщат обратно в бюджетите на държавите-членки. У нас всички приходи влизат във Фонд „Сигурност на електроенергийната система” /тази година около 1 млрд лв./ и се използват за намаляване на цена „Задължения към обществото“, която действа от 2013 г. Т.е., парите за замърсяването се връщат под някаква форма на замърсителите.
Не само България, всички страни от Източна Европа нямат средства за прехода от изкопаеми горива към зелена енергия и ще искат помощ. Ще има фонд, който едва ли ще бъде по-малък от 35 млрд евро, без да се броят парите от Европейска инвестицонна банка /тя спря да финансира проекти с изкопаеми горива/, която трябва да се превърне в “климатичната банка на Европа” /по думите на Урсула фон дер Лайен/

В края на краищата

Като навсякъде по света, либералните демокрации действат радикално – мащабно и с много средства. За разлика от Маркс те смятат, че зелените идеи могат да видят бял свят и в отделно взета държава, в случая – в отделно взет континент. “Малкият” проблем е, че говорим за глобален проблем, за трансгранично замърсяване, който засяга както цапащи държави като Китай и Индия, така и Гренландия и Малдивите, където няма замърсяващи предприятия.
Освен това е доста опасно да се правят прогнози за технологичното развитие след 30 г. Светът се развива с огромни темпове /припомнете си какви технологии използвахте през 1990 и какви сега. Може би тогава ще стане по-ясно колко нелепо е да прогнозираме какво ще правим през 2050 г./
Всичко това въобще не означава, че действията на ЕК са безсмислени. Напротив, екологията се нуждае от решителна подкрепа. Но това едва ли трябва да става насила. Щото иначе икономиката може да излезе от пътя.