Опростачването достигна катастрофални размери

Нивото на образованието пада, катастрофата в училищата се задълбочава, някакви хора превеждат „Под игото“ на… български, тийнейджърки показват на Славейкови какво е туъркинг, стълбищата на училищата дори се рушат, а Бойко Борисов обяснява, че годините, прекарани в университета са едни от най-хубавите в живота му… WTF?!
Не, това не е поредната критика към образователната система, нито припомняне, че начело на държавата вече десет години стои завършил факултета „Противопожарна охрана“ от ”университета“ в Симеоново.
Това просто е поредната констатация на факта, че българското опростачване достига плашещи размери. С бързи стъпки се отдалечаваме от красивото, деестетизираме публичното, навсякъде заменяме “културно” с “популярно”. Успоредно с това се увеличават социалните дистанции, а цялото публично пространство се разпада. Настъпва времето на популиста, на наглия тип, който вече не е с анцунг, а с Anzug.
Да, в този свят всичко е въпрос на обществена търпимост.
Щом едно общество търпи 45 години комсомолски секретари, няма как да не получи комунизъм. Ако в едно общество грозното е допустимо, а пошлото не се игнорира, то няма как да очакваме, че “Графа“ ще стане уникална улица, а пред ”Света Неделя“ ще се появят спиращи дъха фотоволтаици, които и ток ще ни дават, и дъждовна вода ще събират.

Опростачването не е равно на простотия

Опростачването е система от действия, която сваля критериите, отнася се благосклонно към ниските стандарти, не разчита на никакви мозъчни пристъпи, стимулира гьонсуратлъка или поне е безчувствено към него. Ми, мръсен е въздуха – какво толкова, няма да умрете, баба ви все едно е дишала чист кислород. Е, имало дупки по улиците – то така си беше. Еми това са звездите на България – дават ги по телевизора – ще ги гледаме как живеят в Къщата, как готвят в Кухнята, как копат на нивата….
Освен това –

опростачването не е дело на простаци.

То е дело на умни хора, които се отнасят безкритично към профанното, пошлото и грозното. Лъжата и наглостта са част от опростачването.
Целият проблем с опростачването е не само в търпимостта към него, а и в мултиплицирането му. Защото простотия има навсякъде, но само там, където я тикат денонощно пред очите ни, само там където тя тропа на вратата ти, има драма.
И да, медиите са основен рупор, който усилва простотията – телевизиите бълват предавания-пуканки, печатните и електронните медии ни атакуват с нискотарифни новини и безмозъчни коментари и т.н. Но влиянието на медиите не е това, което беше преди години и обясняването на обществени явление като ширещата се простотия не може да се крепи на “гадното” медийно облъчване.
Днес

политическата инвазия в просташката зона

е много по-силна и далеч по-опустошителна от медийната. Въпреки, че политическия свят страда от същата загуба на доверие, както и медийния, никой не очаква, че партиите ще свършат рязко дните си, както свършат дните на традиционните медии – знаете, партийците решиха да поддържат жизнения си тонус с директни трансфери от бюджета и всеки ден никнат нови партии.
Не, не ме разбирайте погрешно. Въобще не мисля, че политиците ни са простаци. Пак повтарям, опростачването не се прави от простаци. Депутатът от НФСБ Петър Петров, който се интересуваше от бельото на журналистка сигурно е някакво изключение – случват се такива работи. Казвам, че политиците допуснаха или внесоха уличната лексика там, където тя няма място.
Зачервен и разпенен, министърът на културата Боил Банов – един видимо интелигентен мъж – говори, че срещу него има една “лична, гадна, мръсна вендета, която иска да удари министерството и престижа на ГЕРБ”. Той казва, че някакви хора вършат “свинщини” и това е ”гнусно“. От такива приказки не лъха чиста простотия.

Лъха гадост, мръсотия, гнусотия,

което е естествена хранителна среда на опростачването. Накрая Банов обяснява, че държавата е „спестила пари“, защото пропуснала срока за обжалване по делото за Ларгото… Което, честно казано, е голяма простотия.
После идва другаря Кирил Добрев, водач на новите социалисти, който удря по телевизията “дребнавите” си съпартийци, които “вечерят в скъпите си брюкселски ресторанти“. Другарят Добрев след това казва, че тая история не може повече да се търпи и затова единственият гарант за промяната е ръководството на партията. Тук няма никаква простотия, ще кажете вие. Тежко опростачване, ще кажа аз.
И Банов, и Добрев говорят за опасния политически враг, който дебне от всяко кюше. Същото прави и избрания главен прокурор Иван Гешев – той постоянно вижда едни гадни олигархични кръгове, които клатят неспирно прокуратурата. Те, гадовете, хем неуморно дестабилизират, хем треперят непрекъснато от страх, щото “прокуратурата активно осъществява своите правомощия за противодействие на престъпността”. Шубе ги е, щото “финансови, политически, икономически и всякакви интереси на тези кръгове са поставени под въпрос“. “За щастие това е малък кръг”. Бъдете уверени –

подобна лексика е симптом за тежко опростачване.

Ако министър на околната среда, примерно Нено Димов, ви каже, че трябва да дишате спокойно при петкратното увеличение на PM2.5 във въздуха, понеже и във Видин, и в Париж било така, трябва също да разпознаете високото ниво на опростачване.
И за да потвърди курса на публичното говорене накрая идва МС Бойко Борисов, който искрено съжалява президента Тръмп, че не е случил на културни медии, като българските, а са му се паднали едни, дето “крещят, бутат се и се бият“. Само фен на ГЕРБ не би разпознал симптомите.
Някои казват, че опростачването е добило сериозни размери, защото “мозъците” ни са изтекли на Запад. Не вярвам на тази теория, щото съм пътувал с нискотарифни самолети и до Мадрид, и до Париж, и къде ли не – ми, средни по размер мозъци пътуват с тях. Има и студенти, има и такива, които са си забравили мозъците в България.
Други твърдят, че нещата рязко ще се оправят,

когато умните хора вземат властта 

И в тази теория не вярвам. Умни хора вече участваха във властта. И когато сядаха на министерските и депутатските столове, тяхното IQ се топеше пред очите ни. Което показваше, че системата на опростачването е по-силна от всеки мозъчен капацитет.
С две думи, не вярвам, че ще се оправим. След като веднъж допуснеш опростачването по върховете на държавата, то простотията може само да ескалира – това прилича на еволюционен закон. В система на стимулирано опростачване, простотията не само вирее, тя става агресивна. Тя става заразна. Там няма специализация – пожарникар може да управлява, скулптор може да регулира журналистиката, всевъзможни “калинки” летят из видимото пространство.
Промяна не може да има, защото за промяна трябва да има силни публични хора, които да променят средата толкова усърдно, колкото сега я съсипват. Къде са тези хора?