Фейсбук ще убие и партиите
Всяка година социалните мрежи, които вие ползвате, за да размените два лафа с позабравени приятели и научите последните клюки, правят живота на един куп хора все по-тежък. Цели професии се запътват към своя заник и това мога да го твърдя съвсем отговорно, благодарение на своя дълъг и не лек журналистически опит – от цунамито на социалките ние пострадахме първи, решително и най-свирепо. И едва ли има начин да се освестим, сега всеки невчесан тип с логорея и нездрава самопреценка може да си купи микрофон, камера и да се обяви за социален журналист. Толкоз за медиите.
Социалките са на път да убият нещо не по-маловажно от медиите – политическите партии. Тази загуба би била още по-тежка, тъй като свободните медии са просто един стълб на демокрацията, докато политическите партии са фундаментът. Няма партии, няма демокрация.
Изминалите местни избори, например, нагледно показаха, че вътрешнопартийните политически дебати, включително и коалиционните разговори, са изнесени в социалните мрежи. Ако преди години (сигурен съм, че си спомняте/представяте), партийната дискусия се капсулираше в основните партийни ядки, сега всичко, което партийците имат да си кажат, го казват в мрежата. Т.е., ако преди партийните дебати бяха нещо тайно, под сурдинка, дело на партийци-съзаклятници, сега текат високо и ясно в мрежата. Сега дебатите са плющящо знаме.
Социалисти, например, коментират разпалено действията на Корнелия Нинова –
едни смятат, че тя съсипва хубавата партия, но други опонират – нейните действия по изчистването на стария елит са единствено правилните, те са необходими като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Детайлно се обсъжда съдбата на старите партийни влъхви и на младите партийни лъвчета около Нинова. Дискутират се нашироко вътрешнопартийни проблеми като тези в Пловдив или пък тези във Варна, където упорито се търси дефиниция на гуцановщината.
Социалните мрежи дават свободата, която няма как да даде тясното пространство на първичната партийна организация. Мрежата дава думата винаги, когато я поискаш – нещо, което в ППО по-трудно може да си извоюваш. Мрежата обнародва твоите идеи и ги разпространява без проблеми надлъж и шир. Разбира се, бързо става ясно, че ценните мисли на един са глупост, за друг – не е изненадващо, че социалните мрежи не раждат просто дискусия, те раждат спор. Тези спорове не са „приятелски разговори“. Те не са кротко изясняване на обстоятелствата, мирна партийна тлака. Това си е паракселанс – вътрешнопартийна битка, дистанционна война.
Несъмнено част от трудностите, които днес среща градската десница са свързани именно с развитието на социалните мрежи. Жълтопаветниците се структурираха и се опитаха да пораснат като политически субект на гърба на Фейсбук – и може би заради това са най-пострадалата от социалната мрежа политическа формация. Те са първата жертва на Фейса. Така се получи не само заради високото его и ниския праг на търпимост в общността, това стана факт преди всичко, защото новото дясно, както и да се нарича в момента, се хвърли в бурните води на мрежата преди да си изясни ключови партийни и идейни въпроси.
В свободния свят свободните дискусии са неизменна част от партийния живот. Споровете не просто са допустими, те би трябвало да се насърчават. Всички дебати текат обаче не безкрайно, а до един ключов момент, в който партията се сдобие с влязло в сила решение. НИС на СДС реши… ИБ на БСП реши. Конгресът на ПП на ГЕРБ утвърди… Точка по въпроса.
Социалните мрежи не признават този йерархичен стоп, за тях дискусията има начало, но няма край. Градската десница – и тясното й ръководство, и широката мрежа фенове – влезе с двата крака в базови дебати, тя все още се лута между прогресистките и левичарски тежнения на ядрото и желанието на периферията си да остане в света на антикомунистическата борба. Някъде там едни се борят да възродят автентичната десница от предкоалиционния период на СДС, а други правят точно обратното – ритат по СДС, който от ритниците се озова в широките прегръдки на Борисов. На последните избори онлайн споровете бяха безкрайни – що избрахме този кандидат, а не онзи… Да подкрепим Мая, щото сме против тези престъпници, или да подкрепим Фандъкова, щото сме десни…. Дайнов, Минеков и Хаджигенов са при Мая… Найо Тицин, Еми Барух, Тони Николов кацат на сбирка на Фандъкова. Драма, война… Такава драма е възможна само в отбор, в който играчите са събрани без да е много ясно какво общо имат помежду си. Такава драма е възможна заради Фейсбук и Туитър.
Когато вътрешнопартийните дебати останат в рамките на организацията,
такива разяждащи разправии не са възможни. Класическият пример за тип организация, която не допуска публични разпри, е ГЕРБ. Управляващата партия не допусна словесни войни в социалната мрежа дори по ключова за партията тема през последната година – като съдбата на Цветан Цветанов. Няма групи „за“ Цветанов или „против“ Цветанов. Както няма и групи „за“ коалиция с Патриотите или „против“ такава. В социалните мрежи има само лесно разпознаваеми, не криещи се фигури, които периодично спускат ясни директиви. Така герберите един ден научават, че Цецо е предател и всички живо, свързано с тоя ренегат, трябва да бъде изчистено от тялото на прекрасната партия. И няма две мнения по въпроса.
Ясно е защо така протича, или по-скоро защо не протича, онлайн дискусията на ГЕРБ. Защото самата партия е от лидерски тип, такава, която не стимулира дискусиите, а кротко чака спуснатите от върха решения. И те се приемат с голяма вяра в безгрешността на лидера. /Разбира се, подобна е ситуацията и в ДПС – най-лидерската от лидерските партии/.
Получава се така – колкото по-открита е една организацията, с колкото по-голяма охота изнася дискусиите си в публичното пространство, толкова повече си вреди. И колкото по-затворена и тайна е организацията, колкото повече бяга от социалните мрежи, толкова по-големи успехи би имала. На практика печелят тези, които използват социалните мрежи само по основното им приложение – като разпространител на новини. Успех има Борисов с джипа, Тръмп с ударните туитове. Всички, които смятат, че Фейсбук е място за дискусия – губят.
Така е, защото партията по дифолт е по-близко до тайна организация, тя не е широк кръг от граждани, а малък сбор от съмишленици. В най-добрата представа, партията е неправителствена организация, която мечтае да стане правителство. Поради това партията може да бъде публична само при публични събития – избори, кампании. Но в ежедневния си живот тя не може да живее публично, във Фейсбук. Това ще я довърши.
