София, град-музей

NB. Този текст няма нищо общо с изборите. Който види тук агитация – да пие чай и да си лекува нервите…

През една топла есен в края на миналия век водата в парламента внезапно спря. Чиновниците се разтичаха, бързо се появиха работници със сини каски, които докараха малки багерчета от източната страна на сградата, която официално се нарича улица „19 февруари“. Може би не бяха издълбали и два метра под прозорците на шефа на парламента, когато копачите се натъкнаха на човешки скелет. После – на още един… Така разбрах, че българското Народно събрание е построено върху гробища, че софийският некропол се е простирал около „Света София“ и че мястото не е случайно – това е най-високата точка в антична Сердика.
Съвсем естествено, когато след 1878 г. София започнала да расте, на това място вдигнали парламента, по-късно и най-големия храм – „Св. Александър Невски“. И днес при строителство в района продължават да изникват скелети на римски граждани – когато оформяха основите на бъдещия хотел „Хаят“ например, бяха открити 6 гробници с 22-ма погребани. Цялата история на района може да се види нагледно в прекрасния подземен музей на храма „Света София“. Ако тръгнете към центъра на древния (пък и на съвременния) град, може би ще видите части от античния амфитеатър край ул. „Будапеща“. Вижте и фрагмента от късноантична централна улица под Ларгото. Погледнете възстановените керамични водопроводи и зидания уличен канал. На юг от Ларгото, край ротондата „Свети Георги“, може да видите останки от „Константиновия квартал“ на Сердика-Средец. Пред ЦУМ попадате на другата главна антична улица, виждате останки от постройки във вътрешността на укрепения град. Следва северозападна триъгълна кула на „Мария Луиза“, северната петоъгълна кула на ул. „Искър“ и т.н. После се озовавате край Западната порта, а на юг от нея скоро ще имате достъп до руините на сринатия от англо-американските бомбардировки голям софийски храм „Свети Спас“ – те са съхранени в сутерена на Булбанк. Скоро ще видите още нещо и пред „Шератон“, където активно се работи от 1-2 години – през ноември ще бъдат представени концепциите на 7-те архитектурни бюра, които участват в международния конкурс за обновяване на пл. „Св. Неделя“ с експониране на археологическите находки от II век, разкрити там. Със сигурност пропускам много неща, но не това изброяване е важното. Важното е, че се разкриват все повече исторически пластове между паметника „Васил Левски“ и Западната порта, между бул. „Дондуков“ и пл.“ Славейков“. Разбира се, не само там.

София е богат на история град

и тази история не бива да бъде скрита за гражданите и гостите на града – едва ли е възможно да има друго мнение по този въпрос. Нещо повече – през последните 10-15 г. София прави много в това направление – на практика всички изброени неща са реставрирани и изложени сега, през този период. Ако преди багерите са дълбали за основите на сградите в центъра на София, без да придирят много, сега всеки строеж се спира при находка. Така трябва да бъде.

Въобще не се наемам да споря дали надграждането на руините, дали опитите за възстановки на историята са смислени, правилни, научни и т.н. Не зная – това е проблем на историците, археолозите и фейсбук специалистите. Зная, че сега историята се изважда от земята и се излага на показ – и това е похвално. Ако сте минавали по маршрута, който описах – от „Св. Александър Невски“ до ЦУМ, със сигурност сте виждали многобройни групи организирани туристи, които са долетели с нискотарифните полети и с любопитство разбират от екскурзоводите къде са попаднали. Ако вървите от „Лъвов мост“ към НДК, пък може да чуете групи, които говорят – на арабски и турски – около пазара, на японски и китайски – около Халите, на италиански и испански в началото на бул. „Витоша“ и на гръцки – около НДК. И на всички езици – в онази точка, в която всички групи трябва да спрат, да видят колко сме толерантни и как джамия, синагога и църкви мирно съжителстват в тясно пространство.
Но има и още нещо… Преди 25 г.

берлинчани тръгнаха да променят Potsdamer Platz

Мащабна работа – булдозери, кранове, абе – гигантска строителна площадка. Според мен западногерманците бяха решили да направят показно на „оситата“ – да видят нещо ново и хубаво. Започнаха да се издигат големи офис сгради. След няколко години районът бе променен, офисите се напълниха с хора.
Стоп… Не виждате нищо общо между напълнения с артефакти център на София и препълнения с нови сгради „Потсдамер плац“? Вгледайте се отново. Общото е, че след края на работния ден, когато слънцето зачезне и трафикът намалее, тези пространства остават пусти. Празни. Преувеличавам, разбира се, но в центъра на столицата по това време може да се види само някой неориентиран чужденец с карта в ръка под мъждукаща улична лампа. За разлика от Берлин, положението в София е усложнено – тъй като към обширния и уникален музей на открито трябва да се прибавят наличните многобройни офис сгради и десетките полусъборени къщи, които пустеят заради липса на съгласие сред наследниците – вижте например цялото пространство около „Женския пазар“ – между „Мария Луиза“ и „Христо Ботев“. Кризата през 2008 г. спря промените в района и едва напоследък там отново има някакво строително раздвижване.
А забелязахте ли, че там, където имаше строително раздвижване, то също бе украсено в онази неповторима погребално-надгробна стилистика – „перките на акулите“ по „Графа“ бяха и „паметни плочи“. Пейките от лят бетон на „Славейков“ бяха „ковчег с кошче“, а „водната стена“ на „Гарибалди“ си беше чиста проба плашещ „надгробен паметник“.

Думата ми е, че когато се извършва такава мащабна дейност по разкриването на историческите пластове,

трябва да се помисли и за живия софийски живот

Германците мислиха, мислиха и решиха, че трябва да действат административно. Да направят така, че вечер в района на Potsdamer Platz да бъдат привлечени поне 1/5 от хората, които се трудят по офисите денем. Това става по единствено възможния начин – ресторанти, магазини, молове. В онази част от София – в очертаващия се град-музей, това липсва.
Много, много далеч съм от разхвърляните мисли на онзи философ-антрополог-естет, който беше изръсил преди години, че мястото на паметниците е само и единствено в гробищата. Но не бих искал центърът на София да бъде сведен до историческа експозиция на открито. Този град би трябвало да има бъдеще, не само минало.