Аналоговите хора регулират дигиталния бизнес

През последните 10 години София се опитва да се позиционира като град, който тачи технологиите, отворил е врати за иновации, демек вперил е поглед в бъдещето. Може би сте позабравили Росен Плевнелиев, който по едно време ни беше президент и говореше ангро за индустриите на бъдещето, които чукат на вратите ни. Информационни и комуникационни технологии, аутсорсинг, технопаркове, клъстъри, хъбове и прочие чудесии, мъдро редеше Плевнелиев, докато награждава примерно победителите от конкурси за иновативно предприятие. Човекът засилваше институционалния капацитет, зовеше за електронното правителство, киберсигурност, екосистема за иновации и стартъпи, дигитална икономика, единен цифров пазар, иновационна динамика и пр. Видими резултати не последваха, но въпреки че съвсем устойчиво делим с Румъния последното място в ЕС по всякакви иновации, днес се отчита, че почти 1/3 от предприятията ни са иновативни, а всяко пето е реализирало някакво технологично подобрение.

Така е в света на общите приказки

В живия живот България е непримирим враг на всякакви технологии, които биха могли да застрашат ритъма на традиционния начин на правене на бизнес. Ние туптим с научно-техническата революция от 80-те. Ако тук се появи иновативен бизнес за милиарди, който е ясен, светъл – цялата отчетност е онлайн, леснодостъпна, българската власт реагира еднозначно – след кратко стъписване тя тръгва на свещена война срещу него.

Така стана с Uber. Няколко месеца след като с UberX получихме качествена алтернатива на копърките си, държавата се зае да регулира този напълно непознат за чиновниците ни бизнес и естествено, не успя. Тук нямаме дори визия за регулация на такъв тип бизнес. Като капак последваха протести на засегнатите “бакшиши” и съвсем естествено се стигна до изгонването на Uber и пълна победа на “добрия” стар и миризлив таксиметров транспорт.

Дойдоха електрическите тротинетки

За нула време не една, а три компании – Brum, Hobo и Lime, изпълниха пространството в София. Държавата отново се ошашави и отново тръгна да регулира. И отново се оказа, че тя няма капацитет да бъде адекватна на този вид бизнес. Не може да ги накара да се движат примерно по велоалеите – щото такива няма навсякъде; не може да задължи потребителите да карат с каски, щото това въобще не е най-важният проблем на скутерите; в крайна сметка не може да направи нищо, тъй като такова животно като тротинетките не съществува в нашите закони. (Бедна ми е фантазията какво ще правят софийските чиновници, когато тук се появи самодвижещата се кола или дронове, които разнасят колети… Ще ги изгоним с шут!)

Да се върнем на тротинетките. Накрая, въпреки че компаниите и потребителите са доволни – 150 000 пътувания вече бяха осъществени с тротинетки – държавата ще направи всичко възможно да спре този бизнес. Ще го обяви за сива икономика, въпреки че по-чист бизнес от бизнес, който минава изцяло по банков път, трудно може да се измисли. Вижте само колко усилия се полагат, за да се вържат касови апарати на магазини, бензиностанции… с НАП. А тук говорим за бизнес, който е вързан. В който всички пътувания могат да се следят в реално време. Какво говоря – държавата може да си пълни фиска в реално време.

Не ме разбирайте погрешно. Тази държава не е уникално нефелна 

С ръка на сърцето трябва да признаем, че подобен проблем, подобна битка с технологичните компании, които водят бизнеса си през апликации – с тротинетките, още повече с Uber – водят повече от европейските страни. Европейският съд в Люксембург постанови, че Uber е просто някаква транспортна, а не интернет компания, с което развърза ръцете на бюрокрацията в цяла Европа и най-масовата услуга на компанията бе отрязана в редица градове на Германия, Франция, Италия, Испания, Белгия, Гърция… UberX наскоро бе изгонен и от Лондон.
Това трябва да ни говори, че не само България, а целият Европейски съюз не е много готов с инвазията на подобен род бизнес.
За разлика от САЩ и Китай, ЕС трудно реагира на подобни предизвикателство просто защото

ЕС е майката на всички регулации,

Европа е прекрасно място за добрия стар бизнес, защото тук всеки процес е прошнурован и пронумерован, всяка стъпка е отиграна. Когато работата опре до нови технологии, ЕС замръзва в ступор, опитва се да регулира, да свръхрегулира дори – до такава степен, че навлизането на подобни компании става изключително трудно.

В ЕС може да говорим за свободен пазар, но пазарът рязко става несвободен за компании като Uber. В ЕС може да пазим чистотата на въздуха, да ограничаваме дизела и да гоним автомобилите поне от градския център, но когато дойдат тротинетките, ги гледаме както консерватор гледа гей парад.

Ето следващия пример – кой нормален човек, който е „за“ свободно движение на хора, стоки и капитали, би тръгнал днес да ограничава нискотарифните самолетни полети? Европеецът. От “Общото политическо изявление“ на държави като Швеция, Германия, Франция, Италия, Дания, Люксембург, Белгия и Нидерландия стана ясно, че много хора искат това, тъй като за тях

свободата на движение очевидно е третостепенна свобода,

много по-неважна от борбата с глобалното затопляне. Затова се заговори за „СО2 данък“. Защо обаче в тази инициатива за малко щеше да се включи бедна страна като България, за която вчера паднаха границите и няма въздушен флот, който да цапа небето? Нямаме голям бизнес, нямаме крави… нищо нямаме. За българина вдигането на цените на нискотарифните полети е като изходна виза. И в същото време е бариера пред тръгналия нагоре нискотарифен туризъм. Т.е. тръгнахме да оскъпяваме самолетните билети точно когато София се напълни с тридневни туристи, които при други цени никога няма да стъпят в столицата ни.

За да е напълно ясно за какво става дума, се появиха законодатели, които тръгнаха на свещена война срещу Booking.com, Airbnb, Expedia, Facebook и т.н., т.е. срещу тези, които настаняват туристите, кацнали с нискотарифните полети. Някой дава апартамента си под наем, без да е хотелиер – за нашия управленец това звучи непонятно, като да превозваш хора, без да си такси, и да получаваш пари за това, че някой се вози с тротинетката ти. Тъмна Индия. В ролята на невежите законодатели заиграха депутатите от властта Менда Стоянова (ГЕРБ) и Валери Симеонов („Обединени патриоти“/НФСБ). Те предлагат тези, които дават апартаменти под наем, да ги регистрират като туристически обекти?! А Booking.com, Airbnb да бъдат спрени, ако случайно вие не сте изпълнили новоизпечената законова разпоредба. Т.е.

достатъчно е трима души да наклепат съседите си,

за да… спре букингът завинаги. Ето това измислиха двама българи, които не са се возили с нискотарифна компания, не са ползвали Uber, не са търсили нищо в Airbnb и не са се качвали на скутер.

И пак повтарям – тук не става дума за уникално тъпа държава, в която аналогови хора с нулева визия за настоящето управляват. Припомням какво стана, когато шефът на МОК Томас Бах сключи договор за партньорство с Airbnb и така насърчи настаняването на участниците в летните олимпийски игри през 2024 г. по частни квартири. Как реагираха хотелиерите в Париж? Заплашиха с бойкот. Какво каза кметицата на Париж Ан Идалго? Каза, че платформата „дестабилизира местния бизнес и конкурира традиционните хотели“. Просто не се е сетила да действа като Менда.

Разликите са малко и не знам дали са съществени. Към атавистичния чиновнически страх от технологиите прибавете естествения стремеж на държавата да контролира всичко и допълнете няколко еврорегулации. Така се получава непробиваема стена, която може да убие всяка иновация.

А вие се чудите що не гласуваме по интернет или поне с машини…