Нестандартна статистика за стандартно бедни хора

Винаги съм харесвал статистиката. Точни числа, чиста работа. Всяка година в Ерусалим пристигат средно по 1000 писма, адресирани до Бог. Роналдо заработва по 1 евро на секунда. Сутрин косата расте по-бързо, а за 15 минути разговор човек лъже 2-3 пъти. Общото между тези работи е, че не ни засягат пряко.
Международната рейтингова агенция Standard & Poor’s повиши кредитния рейтинг на България с положителна перспектива и това предизвика такава радост от премиера ни, все едно е вкарал гол със задна ножица за „бистришките тигри“. Това ни засяга пряко.
Борисов не изчака новината да се поохлади, побърза да я съобщи на народонаселението. Той обясни, че щом едни умни хора с 30 хил. евро заплата са ни вдигнали рейтинга до BBB/A-2′ от ‘BBB-/A-3, то това е огромна положителна оценка за мъдрото му управление.

Фактът си е факт,

не си мислете, че някой ще спори със Standard & Poor’s.
Вдигането на подобен рейтинг е положителна новина. Тя обаче не кореспондира по никакъв начин с приповдигнатото настроение на Борисов, който развя листчето с новината, както японка си вее ветрилото през юли.
Първо, става дума за кредитен рейтинг. Второ, става дума за придвижване в класацията, което не ни отлепя от страни като Русия, Перу, Филипините, Казахстан, Румъния, Мароко, Колумбия. Трето, ние сме в ролята на емитент, който има пари да си върне дълга, но е твърде чувствителен към евентуални неблагоприятни икономически условия. Леко движение на въздуха може да го извади от равновесие. Това не е повод за голяма хвалба.
Всичко това е така. За Борисов е важно, че повишаването на рейтинга е направено сред серия задълбочени анализи на реални икономически показатели. Примерно ръст на икономиката има, и то устойчив. Примерно има ръст на заплатите. Има ниска безработица. Сред тези факти се добавят още няколко – банковият сектор е стабилен и печеливш, спестяванията растат, намаляват необслужваните кредити.
Има и политически фактори за подобряването на оценката – настоящата коалиция е стабилна и може да изкара мандата си до 2021 г. Има и политически консенсус за някои важни неща, примерно за присъединяване към чакалнята на еврозоната, ERM II, решението за което го чакаме тия дни. България може да използва еврото като национална валута най-рано през януари 2023, пък казаха наскоро агенция Fitch.

Долу-горе така гледа Standard & Poor’s на нас –

нямаме макроикономически дисбаланси, значи всичко е ок, растем
На теория този поглед е важен за чуждестранните инвеститори като Volkswagen, които евентуално биха оставили някой ден някой лев тук. Т.е. на теория компании като VW отварят рейтинга на SP и си казват: „Брей, живи да не бяхме, какъв възход бележат прекрасните управляващи в София, я да инвестираме в тази уникална страна поне 1 млрд. евро, ако не и повече“. На теория, а и на практика те въобще не се интересуват от това, че „в България се отчитат критични нива на недоверие към демокрацията“, както показа преди дни социологическото изследване „30 години след падането на Берлинската стена“, направено по поръчка на „Отворено общество“ в Източна Европа. Не само в България, разбира се – недоверие към устоите на системата се наблюдава в Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, Полша, че дори и в Германия.
За Volkswagen наистина не е важно дали България е устойчива или ерозирала демокрация. Преди дни Херберт Дийс, изпълнителният директор на компанията, бе цитиран да казва: „… само 4,5% от населението в света живеят в „пълни демокрации“. Трябва да се грижим и за перспективите за развитие на останалите 95,5 процента…“

Тогава защо SP отчитат растеж, а VW не идва?

Защото статистиката е уникално нещо. Тя борави с точни числа, но е разтеглива до безобразие откъм трактовка. Например ръст с 6.7% на пенсиите от 1 юли би се отчел като допълнително плюсче от онези, които получават 30 000 евро заплата. От потребителите на минимална пенсия в България този ръст няма как да бъде оценен, тъй като той ще се равнява на 14.7 лв. – или съответния брой кофички кисело мляко.
Ако слушате Бойко, S&P твърди, че България е яко място не само за инвестиции, но и за живеене. Ако слушате статистиката, 15 000 души годишно си плюят на петите и бягат от якото място. София е най-лошият град за живеене в ЕС и е на 177-о място в света, показа годишното изследване на консултантската компания „Мърсър“ за качеството на живот в 209 града по света. В Кигали, Руанда, е по-добре. Не аз, Mercer го твърди. 80% от храната ни е внос, 4 града имаха само чиста вода (Перник няма никаква). Всеки пети българин е търсил по някое време психиатрична помощ. Статистиката на заплати и пенсии всеки я знае – ние сме standard poor people, така да се каже.
Според добрите данни българите просперират, според лошата статистика двама души имат 1.56 деца и нацията изчезва бързо. В Ивицата Газа живеят по-дълго от българите. Бяхме на 19-о място по смъртност, после на 13-о, сега сме на 6-о, веднага след Свазиленд. БВП като цяло се повиши и скоро ще достигнем този на Судан, Етиопия, Доминиканската република, Куба, Тунис, Беларус, Ангола. БВП на глава от населението също расте и вече минахме Либия и Иран. Безработицата ни е ниска, но в Гренландия и Намибия е по-ниска. PISA показа онзи ден, че и децата ни изостават – албанчетата ни минаха по математика. По-добри сме само по… социална и академична сегрегация.
Ясно е, че сме на 111-о място по свобода на словото, но някой чувал ли е, че сме на 97-о място по щастие? Ето това ни интересува, Standard & Poor’s.