С каскет върху тиква вървим през просото

Един месец след старта на протестите срещу дуото “Каскет върху Тиква“ ситуацията е в застой – нито Гешев и Борисов мислят да си ходят, нито бунта е загаснал. Положението устройва всички – протестиращите разширяват окупацията на кръстовища по ”Царя“, а властта търпеливо изчаква да се натрупа достатъчно обществено напрежение от ядосани шофьори. 
Всъщност, застоят е само на повърхността – там, където бдителни медии отразяват посещението на другаря Борисов във Врачанско и следват по петите баба-бандитка, която се заяжда с протестър с лабилни нерви. Ако следите само карнавала, на който кукери танцуват на Орлов мост, а обществени лидери издават скрижали от типа на: 1.Не пий, 2. Не се друсай, 3.Не бий ближния и т.н., няма да видите цялата картинка.
А тя е друга. Никакъв застой няма, нещата под повърхността се движат с достатъчно бърза скорост, но в рамките на познатата ни рутина. След кратко стъписване, статуквото пак подкара нещата през просото, а протестът взе да заприличва едно към едно с протеста през 2013-а – палатки и окупация на кръстовища, бели бусове, шествие до дувара на Бойко, гонене на политици по тъмните улички и т.н. 

Защо Борисов се вкопчи във властта е долу-горе ясно.

Тайната е в българското разбиране за властта като средство за облагодетелстване; схващане, което не е в противоречие и с разбирането, че парите също могат да осъществяват публична власт. Накратко – става дума за власт, която прави пари. Властта е важна само защото прави пари. (На запад този спор е изяснен най-добре от… Франсис Ъндърууд в “Къща от карти” 🙂 Там властта не прави пари, защото “парите сами идват при нея”).
Ако нещата опираха само до властта, Борисов щеше да се откаже от нея за пореден път с ясното съзнание, че все още има възможност да спечели редовни или предсрочни избори. През този месец имаше един момент, в който нещата отиваха в тази посока – въздухът трепереше, Недялко ревеше със страшна сила, а Борисов бе казал на съратниците си, че ще сдаде премиерския пост. Но Бойко не направи този ход, отвъртя няколко бушона и остана. Защо? Защото онези 29 млрд. евро, дадени от Еврокомисията за нашата страна и чакащи одобрението на ЕП, още не са наредени. За да бъдат наредени – в момента трескаво се пишат пишат плановете за използването на безвъзмездните средства за възстановяване. След като тези планове за харченето на антикризисната помощ бъдат одобрени, парите ще бъдат подсигурени и властта няма да е такъв приоритет. 
А може ли така? От сега да се казва кой и за какво да се харчат пари през следващите 7 години? Може! Щото както казва разкаялия се грешник Цветан Цветанов: “Корупцията не е в средния и малкия бизнес, корупцията е в големите инфраструктурни проекти”. Ти направи така, че големите инфраструктурни обекти да получат зелена светлина от Брюксел, пък после пей сърце… 
Нещата не могат да се оставят в ръцете на служебно правителство не защото парите ще бъдат загубени, както твърди човекът, който се сдоби с коса на стари години – Андрей Ковачев , а защото друг ще приоритизира. Толкоз. Парите могат да бъдат загубени само ако това правителство остане на власт и ЕС реши, че върховенството на закона ще бъде критерий за достъп на държавите до полагаемата им се помощ от фонда за възстановяване. 
Докато парите се насочват към правилните сектори ще мине доста време – направо ще се запролети и ще трябва да правим редовни избори.

Борисов и Гешев действат така, все едно имат това време. 

Дават вид че протестите не им пречат, че не вярват те да прераснат в по-силен обществен натиск, който да ги принуди да вземат бързи решения. И действат по старому – наглост до дупката и пара в свирката.. 
Тук особено нагъл е Гешев, който онзи ден се хвалеше, че заедно с МВР е направил такава хубава акция, че е иззел… цели 108 кг. смядовска луканка с неясен произход. И е повдигнал обвинения на цели 3 /трима/ крадци в Бургас. 
Между две изявление, в които осведомяваше обществеността, че няма да подава оставка, Гешев си поръча два “Туарег”-а по 200 хил. парчето и с 400 коня под капаците. Никаква изненада. Докато громи политическите противници, Гешев си прави лична армия от т.нар. “Бюро за защита”, което имаше за основна функция “защита на свидетели” (което е чист нонсенс – обвинението да защищава всички свидетели по делото). Сега има друга нова функция – охрана. Охрана на Гешев. Охрана на спецпрокурорите му, охрана на акциите му. Не знам дали “Бюрото за защита” е новото НСО, но със сигурност Гешев прави преторианска гвардия, която да пази каскета му.
Гешев, който преди месеци разпространи запис на Румен Радев, е толкова нагъл в последните седмици, че дори приветства решението на КС, в което се казва, че президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат разследвани, докато са на постовете си.

Никаква смислова промяна няма и при Борисов и изпълнителната власт през последния месец.

Бойко отново тръгна с джипката из страната за да бъде приветстван в нагласени срещи с народа. Излязоха и две американски експертизи, които доказват, че той е онзи каруцар, който говори нецензурно по адрес на онази кърджалийска булка, която сега е шеф на НС. И, о, дежавю, – и прокуратурата пак проверява запис – ама не дали в него има данни за престъпление, а кой се е осмелил да запише Борисов. 
А, да – излезе и още един запис – от разговор на Борисов с Томислав Дончев, който е толкова е нецензурен, че не бива да бъде обнародван тъй като моментално би превърнал всеки вестник и всеки сайт в порнографски. Нов запис, който показва две неща – че бай Ганьо е премиер и че някой умник държи на склад компромати срещу Борисов. Най-смешното около този запис бе коментара на Т. Дончев: „Възможно е да сме водили подобен разговор по телефона… Лично аз не си спомням да беше с толкова епитети и толкова цветен”. 
Какво друго стана през последните дни? Обичайното. Излезе трета част от сагата за “Осемте джуджета”, която общо взето ясно показва, че държавата се управлява от ОПГ. Същата държава, според мен съвсем нормално – се отказа от битката за изсветляване на касовите апарати като отмени изискванията за СУПТО – софтуера за управление на продажбите в търговските обекти. Много важна уж бе тази битка, сега е ненужна. Съвсем очаквано Сотир Цацаров свали запора върху продажбата на „Виваком“ и съвсем нормално държавата се отказа от претенции върху някакви си 350 млн. лв. Пари някакви. 

Властта се държи все така безцеремонно, колкото и преди протестите. И няма как да е иначе, тъй като самите протести влязоха в същата русло, както безкрайните протести през 2013/2014-а. За да има някакво раздвижване тези протести трябва да влязат в нова фаза, в която акцента не е върху палатките и Орлов мост, а върху правителството и Ларгото.