Великата битка с историята

На снимката: Протестиращ във Филаделфия нахлузва клуп на бореца срещу робството Матиас Болдуин

През 1776 година, веднага след подписването на Декларацията за независимостта, армията на колонистите сваля паметника на крал Джордж III от пиадестала му в Манхатън. Това е първият акт на независимост, който 13-те северноамерикански щати предприемат след като късат с британската корона.
Години по-късно, след Гражданската война, американците не се разделят. Конфедерацията е победена, но и до днес на Капитолийския хълм във Вашингтон е пълно със статуии и на герои от Юга, които са защищавали робството.

Америка постъпва така, както векове по-късно Испания постъпва след Франко – всички герои са герои. Костите им лежат заедно.
Зряло поведение на обществото след години на кървави битки? Не, не е толкова красиво.
От десетилетия паметниците на Конфедерацията са обект на атака. Още преди години започна спорадичното им вандализиране и опитите за законовото им премахване. Затова не е никаква изненада, че точно паметниците на конфедератите бяха атакувани при старта на новата расова криза в Щатите.
И още по-малко странно е, че атаката започна с паметника на ген. Робърт Лий – най-изтъкнатият генерал на силите на Конфедерацията в Американската гражданска война. Линкълн предлага на Лий да командва силите на Съюза, но Лий предпочита да остане верен на щата си Вирджиния. Лий е образец за патриот и блестящ стратег, затова популярността му расте и след смъртта му.
Имаше едно момче – Алън Арментрау от Шарлотсвил, който с флага на Конфедерацията бранеше паметника на Лий от протестиращите. Изключиха го от колеж, изгониха го от работа – заради расизъм.

След паметниците на Лий атаката продължи с оскверняването на гробовете на войниците от Конфедерацията в Атланта.
Генерал Лий е имал 200 роби. 6 свои и 190 – по наследство, от тъста си. Като южняк е бил убеден, че робите му живеят по-добре при него, отколкото в Африка. Но и Джордж Вашингтон е имал роби. През целия си живот. Все пак Вашингтон, като Лий, е аристократ от Вирджиния.
Затова за протестиращите не бе от значение дали паметника, който изрисуват, е на герой от Юга или на северняк – затова бе атакуван и паметника на Вашингтон в Чикаго.

Една нощ случайна посетителка в мемориала на Линкълн във Вашингтон видяла група младежи да пръскат със синя боя и извикала полиция – така бе спасен Линкълн, който е заклет противник на робството и привърженик на идеята за свобода и равенство между хората. Линкълн получи охрана.
Така и алеята на славата в Холивуд получи защита от полицията – не защото говорим за робство, конфедерация и Юг.

Нещата съвсем се объркаха, когато във Филаделфия написаха върху паметника на Матиас Болдуин „Колонизатор“ и „Убиец“ – Болдуин всъщност се е борил за правата на чернокожите, бил е борец за отмяна на робството, с парите му са построени училища за децата на афроамериканците.
След това вече нямаше значение кой кой е.
Само преди това приоритетно пострадаха Колумб и Понсе де Леон – все пак откриването на Америка не е минало без жертви.
И новата „културна“ революция се прехвърли в Европа.

Протестиращите във Великобритания нацапаха статуята на кралица Виктория, повалиха във водите край Бристол паметника на Едуард Колстън, който освен търговец на роби е и бил и голям благодател и написаха на паметника на Чърчил: „Той беше расист“.
Разбира се, бързо се объркаха нещата и на Острова – когато британската Кери Пангулиер от Дарби събра 6000 подписа за премахване на статуята на Махатма Ганди от Лестър. Чакайте… Ганди? Да, Ганди. Г-жа Пангулиер смята Ганди за „расист и фашист“. Около статуята бързо се оформи жива верига в защита на Ганди. Но пък на статуята на Ганди в Лондон вече има надпис „расист“.

Но защо Ганди? Защото в едни писма от африканския му период, Ганди е писал за „примитивните кафри“, „дивите африканци“ и т.н. През 1940 пише на Хитлер и го нарича „приятелю“, като веднага пояснява, че го нариа така, защото няма врагове. Цитати, извадени от контекста.
Всъщност, за разлика от САЩ, в Англия тръгна категорична защита на историята. Атаката в Англия е по-концентрирана – наред с черното движение BLM, на улицата са левите от Антифа, както и крайната десница. Но срещу тях излезе и полицията с подкрепата на държавата, и националистите, и футболните фенове – всички те бранят паметниците. Така например, в Пул, графство Дорсет, бе организирана охраната на паметника Робърт Баден-Пауел, който освен основател на скаутското движение, е бил фен на фашистите.

Паметникът на Чърчил на площада на парламента бе покрит с метален саркофаг, а някой написа върху него: „Не отваряй. Вътре има расист“.Интересно е защо Чърчил е обявен за расист – заради това, че е служил като офицер в британска Индия. Т.е. индиецът Ганди е расист, Чърчил, който умиротворявал индийците – също.
В подобни защитни конструкции се оказаха и паметниците на Мандела и Дизраели.
Отношението към паметта на Чърчил преля чашата на най-големия фен на Чърчил във Великобритания, който се казва Борис Джонсън. Британският премиер заяви: «Паметникът на Уинстън Чърчил на площада пред парламента ни напомня постоянно за неговите постижения при спасяването на страната и цяла Европа от фашистката и расистката тирания. Абсурдно и обидно е, че сега този национален паметник е под риск от нападение от протестиращите“.
„Тези паметници ни напомнят за историята. Ако ги разрушим, значи ще излъжем. Не можем да цензурираме миналото. Не може да си измисляме друга история.“, заяви БоДжо.

Разбира се, напрежението се пренесе и във Франция. Макрон обаче беше подготвен. Франция няма да събаря паметници. Страната ни ще се бори безпощадно с расизма, антисемитизма и всяка друга дискриминация. Но никакви паметници няма да се събарят. Френската република няма да изтрива следи от историята и свързаните с нея имена. Тя няма да предава на забвения произведения на изкуството и няма да разрушава паметници. На нас ни е необходима заедно за осмислим историята си.“, заяви Макрон преди дни.
Вандалските акции минаха и през Италия, където бе поруган паметника на един от най-известните журналисти в страната – Индро Монтанели.

На паметника му в Милано написаха „расист“ и „насилник“. Защо? Защото като млад, италианецът Монтанели воюва в Етиопия и си харесва 12 годишно момиче. Купува го, според местните обичаи.
В Белгия е ясно – в Брюксел бе нацапан, а в Екрен бе свален на земята паметника крал Леополд II- човек, напълно отговорен за геноцида в Заир. Между другото – статуята на Леополд в Киншаса още си е на мястото.

В Австралия имаше няколко опита за поругаване на паметници, някои от които успешно. Полицията в Синдни отбраняваше от протестиращите в местния Хайд парк статуята на капитан Кук. Защо бе атакуван капитан Кук? Не е ясно – той е бил търпелив към местните, а накрая даже е убит и изяден от хавайските племена на Мауи.
В Португалия бе атакуван паметник на Антонио Виейра, велик писател, философ и мисионер.
Накратко, атаката срещу историята стигна до Нова Зеландия дори.
А тук? Тук, в Източна Европа явно няма паметник на расист, който да бъде атакуван, но пък имаме паметници на Съветската армия, които да бъдат нацапани. Паметникът на ген. Иван Конов в Чехия бе демонтиран още преди световната културна революция. Чехите в момента са в преговори с Русия за предаването на паметника. В последните дни бе намацан само паметника на Съветската армия в Литва

Така е кара този свят. Е, има и обратните случаи. В Хонг Конг протестът роди гипсов паметник на протестиращия човек: