Бежанците да почакат малко, че още не сме готови

Една война време няма да стигне на България, за да се ориентира в бежанския поток, който има потенциал да стане най-голямата миграционна вълна, която е изпитвала страната след бежанския потоп след Междусъюзническата и Първата световна войни.

Това е важно, защото този бежански поток не е обикновен. През последното десетилетие имахме възможност да видим няколко мигрантски вълни, които минаха през страната – на “Лъвов мост” имаше транзитно преминаващи сирийци, иракчани, афганистанци, че даже хора от Судан и Сомалия, запътили се към Европа. Тези хора, които пристигат в българските градове днес, не са като тях. Те са свързани с България – или имат стари български корени, или имат българска собственост, или имат нова семейна история, пак свързана с България. Това са хора, съзнателно избрали България. “Голяма част от тези хора са с български произход и очаквам по най-бързия начин да бъде решен проблемът с издаването на документи за самоличност на хора от нашата историческа диаспора”, видя преди дни и президентът Радев.

Напълно разбирам войните – те винаги са се водили за територии, за ресурси или както при Путин – щото може да набие съседа. Но явно никога няма да разбера

държава, която не може да се погрижи за майка с деца,

която иска да живее и работи тук.

Леко отклонение – ден-два след като започна войната в израелската преса се появиха коментари от типа на – “Путин ще направи много за завръщането“. Репатрацията на евреите, т.е. завръщането в Обетованата земя, е изключително важен момент в изграждането на Израел. „Следващата година в Ерусалим“ не е мечта по Пасех и Йом Кипур, а цел. Затова за Израел моментално стана понятно, че ракетите в Украйна ще принудят много евреи да се превърнат в оле хадаш/мигранти.

За Израел това не е никакъв проблем не защото са богата страна. За Израел това не е проблем, защото са измислили топлата вода преди 70 г. – действат ясни правила за завръщащите се. Ясно е кой може да се върне в Израел, кой е евреин и какво казва халахическата традиция, ясно е къде ще бъде настанен – кибуц, общежитие, евтин дом. Ясно е колко пари ще получава – колкото да се прехранва и да си плаща режийните. Ясно е колко месеца държавата ще бъде зад него – 6. Това нито е скъпо, нито е тежко. Даже са изчислили, че за три години всеки новодошъл ще даде на държавата толкова пари през данъците, колкото тя е вложила в него. Толкова. Чиста организация – кой посреща, кой какви временни документи издава, кой настанява, кой плаща…

Да се върнем към родината. Помня от 1982-ра, когато във вече обезлюдения район на Странджа-Сакар щяха да правят Република на младостта и започнаха да канят млади семейства, включително и българи от Бесарабия, да идват на село. Тъй като ставаше въпрос за братска Молдова и братска Украйна, нямаше кой знае каква кампания и резултатите не бяха кой знае какви. Никакви си бяха.

После дойде демокрацията и ние започнахме да изчезваме. Затова пак се сетихме за българите в чужбина. Сетихме се, но нищо не им предложихме. Въпреки това някои от тях дойдоха и даже успяха да се реализират в България. Дойдоха, защото

за българите от чужбина България е нещо като Ерусалим за евреите

Сега Путин ги подгони. Не само българите в Бесарабия, но и българите, които отдавна са се пръснали по Украйна, но имат бесарабски корени. И какво заварват? Пристигат автобуси през Дунав мост в Русе – няма кой “Добър ден” да им каже. Няма кой да ги упъти, да им помогне – с каквото и да е. Посрещат ги шепа доброволци, които обясняват пред медиите: “Изнемогваме”. БЧК има работно време – до 18 часа. Денонощният телефон на община Русе е неефективен. Кой да даде временни документи на хората? Временен подслон? Медицински грижи? Храна?
Няма държавна власт, няма общинска. Онзи ден чувам с ушите си министър да разправя: Не знаем колко души имат нужда от подкрепа… Те – бежанците – си минавали границата, пръскали се, не можело да им хванат дирята.

Преди това чух, че ще дават на бежанците по 40 лв. на ден. За БГ това са си добри пари за старт – викам си, браво на нашите. След като мина мрънкането – о, тук пенсионерите не вземат толкова, що ще им дават на чужденците, стана ясно, че емигрантите нищо няма да получат. Тези 40 лв. отиват директно в почивните станции и хотелите, в които ще ги настанят. Т.е. тези 40 лв. са помощ за туризма. Е, и хотелите няма да ги получат веднага, разбира се – след 1 април, евентуално. И местните власти нищо няма да получат, за да организират процеса – те пък къде се натискат.

Реално погледнато, държавата има възможност да се справи с бежанския поток, тъй като той нито е огромен, нито това ще бъде кой знае колко скъпо, а и места за настаняване в момента – бол, и то само по морето. Обаче, както казва Румен Радев – държавата си няма алгоритъм, по който да работи, няма яснота и какво е разпределението на отговорностите между централната и местната власт по отношение на бежанците.

Някои от механизмите, които се изработват днес, пък просто са нелепи

Дотук ситуацията е традиционно тъжна – нямаме си държавна и общинска власт, която може да реагира на криза. Ситуацията става дразнеща и трагикомична, когато политиците си отворят устата и заговорят за това как мощно ще включим тези хора в пазара на труда, как ще им осигурим образование за децата и медицински услуги за възрастни, как… В края на миналата седмица броят на бежанците, които предпочетоха да останат у нас, а не да преминат транзит към Гърция и Турция, бе 33 516 души – и после растяха с 2000 на ден. При това повечето са майки с малки деца, които няма на кого да ги оставят, дори да искат да работят. А едни министри говореха как стотици работодатели напират да вземат бежанци на работа, как 200 000 украинци могат да бъдат приети на работа в различни сектори, как добрите грижи на партиите и държавата всеки момент ще дадат плод и ще се очертае истинска интеграция.

В България кризите не раждат поуки

Ако преди 5 години е имало бежанска вълна, това съвсем не означава, че ние сме научили някакъв урок, докато сме работили по нея. Че сме изработили алгоритъм. Ако преди 5, 10 и 15 години някой правителствен ръководител е констатирал, че има демографска криза, например, това съвсем не означава, че същата няма да бъде констатирана и след 5, 10 и 15 г. И т.н. Със сигурност някой ден някой умник ще се сети, че в Странджа може да има пак “Република на младостта“.  Живеем, за да се борим с трудностите, които сами си създаваме.