Вова, натисни проклетото копче, ние имаме йод

Всички знаем, че истината умира с първия изстрел. Когато земята започне да гори, явно никой не се интересува от фактите, важна е пропагандата, патосът, важно е -филството и -фобството, важни са блесналият поглед и плющящите знамена. Накрая дори зрителите, които не могат да бъдат просто зрители, а хора с позиции, вече се превръщат в подивели агитки, които се замерят с изсмукани от пръстите фейкове и с постулати, които дълго са съчинявани в трибуквени служби. Всяко усещане за истина и лъжа е ампутирано. Бавно чезне дори и човешкият морален компас, който в мирно време би се възмутил от стрелба около реактори в АЕЦ, снаряд в църква и пряко попадение в хрушчовка. Умира дори емпатията към жени и деца, които напускат в безкрайни редици една разрушена европейска страна…

Ако така продължават нещата, по-добре Mad Vlad да натисне проклетото копче и да се свършва тая мъка. Ние сме абсолютно готови, правителството ни гарантира йод на калпак.

Иначе е добре да се придържаме към фактите.

1. Това е война. Всякакви руски евфемизми можеха да имат смисъл, ако още в първите дни не бяха загинали стотици хора, не бяха разрушени хиляди сгради – военни и цивилни, по цялата територия на една суверенна държава. Всичко друго е пропаганда и агитация. По своето нежелание да говорят истината руснаците удивително бързо се доближиха до онзи термин, който Коалицията на желаещите използва при войната в Ирак – „мироналагаща мисия“. Няма такова животно. „Войната е мир“ има място само в антиутопията на Оруел.

2. Русия нападна Украйна. Чета на много места, че това е „война срещу Русия“, и колкото повече ги чета, толкова по-нелепо звучи. Русия нападна Украйна на 24 февруари, като Путин постави две ясни цели – денацификация и демилитаризация на Украйна. Т.е. не само е ясно кой кого нападна, но е и ясно с какви мотиви я нападна.

3. Дни преди да нападне Украйна, Русия имаше други мотиви за евентуално нахлуване – да защити „руския свят“, да защити братята си в Донбас от „продължаващия 8 години геноцид“.

4. Русия обаче не влезе в Донбас, за да го приобщи, както „вежливите“ хора откъснаха Крим. Русия удари цяла Украйна.

5. Пак към мотивите – нацисти в Украйна няма. В Украйна има националисти. В Украйна бе възстановен култът към Степан Бандера, който така се е борил срещу руснаците, поляците, евреите и т.н., че след украинска въстаническа армия остава море от трупове. В Украйна бяха формирани цели батальони с националисти от типа на наш Динко през 2014 г., които бяха пратени в Донбас. Но това не са фашисти. Ако бяха се ограничили с Донбас, руснаците щяха да срещнат „Азов“, който заседна при Мариупол.

В Донбас няма геноцид, както твърдят руснаците. Загиналите в Донбас са 13 200 – това признават и двете страни, като близо 10 000 от тях са убити войници от страна на сепаратистите (5650) и украинците (4100). Убитите мирни граждани са 3350 – тези данни на ООН не позволяват престъпленията да бъдат класифицирани като геноцид. Поне в името на паметта на милионите евреи, роми, руснаци, които бяха избити по време на Втората световна война.

6. Демилитаризацията на Украйна не беше нужна – Путин изрази абсолютно разбираеми страхове от разширяването на НАТО на изток и от евентуалното разполагане на ядрено оръжие непосредствено до границите. Но това няма нищо общо с фактическото положение към началото на войната – Украйна не е в НАТО и няма ядрено оръжие. В момента руснаците търсят ядреното оръжие на Украйна така, както американците търсеха химическите оръжия на Саддам.

7. Страховете на Путин от разширяването на НАТО в Украйна и Грузия и разполагането на нови оръжия в близост до Русия са повече от разбираеми – това прилича на Кубинската криза от октомври 1962-а, когато СССР започна да прави стартови площадки за съветски атомни ракети на Острова на свободата.

8. Да, Путин поиска да се разбере със САЩ (Русия не смята, че в НАТО има други страни) и да получи гаранции за сигурността си. САЩ не се отнесоха сериозно към този въпрос, въпреки че Путин вече бе струпал вече 100 000 души по границата с Украйна. В същото време САЩ бяха наясно, че Путин ще нападне Украйна. И че няма да участват в тази война. В началото на февруари тезата бе: Украйна и всяка страна имат право да решат къде да членуват. Сега Зеленски е готов да преговаря за неутралитета на страната. Накратко – дипломацията се провали. И Русия, и Западът допуснаха това.

9. Френският президент Емануел Макрон бе заявил, че НАТО е в мозъчна смърт. Не е много сигурно, че войната я е извадила от това състояние, както смятат някои анализатори. Напротив, НАТО остана пасивна в тази война. САЩ карат леко оръжие през Румъния и правят хъб за доставки на подобно оръжие в Полша. Втората по големина армия – тази на Турция, прати „Байрактар“, дори даде допълнителни бройки на Украйна, но като цяло поддържа неутралитет.

10. Въпреки призивите на Зеленски НАТО да закрие небето над Украйна организацията не излезе от комата. Странно е, че САЩ искаха отделна страна – Полша, да даде самолети в Украйна и така да стане легитимна цел за руските ракети. Т.е. това бе пътят да се глобализира войната.

11. Войната обедини донякъде силно разединения ЕС – това е така. Причината е проста – антируските настроения в Полша, Чехия и Румъния, прозападният кабинет в София. Да не говорим за Прибалтика. Ако тези страни в друго време могат да бъдат трън в петата на западняците, днес те имат еднозначно отношение към руснаците. Не е тайна, че исторически Украйна винаги е имала проблеми с поляци и унгарци, но антируските настроения в тези страни, породени не само от безумната атака на Путин, явно са по-силни.

12. В крайна сметка – войната е на път да ускори процеса по присъединяване на Украйна към ЕС, а сигурно и на други страни. За Русия ЕС не е опасната организация, тя е политическото крило на НАТО, така че разширяването ѝ ще бъде прието от Москва. Проблемът е колко голяма Украйна би влязла в ЕС.

13. Eвропа обаче все още е далеч от разбирането, че трябва да гарантира свободата си и със своя военна сила, но е факт, че има съществена промяна на настроенията. Досега всички планове да сформираме европейска армия се спъваха по различни причини. Европа предпочита да прави пари, а не да ги харчи за сигурност – за тази работа имаме САЩ. Вместо да правим сили за защита, ние се разсърдихме на Тръмп, който не искаше да ни плаща сметката. Сега Джо Байдън няма нищо против да харчи пари за това, но и Европа бавно се отърсва от пацифисткото си безгрижие.

14. „Целият свят е срещу Русия“ е донякъде вярна, но като цяло лоша констатация. Целият Западен свят е срещу Русия. Срещу Русия не е Китай, не е Индия, нито Саудитска Арабия, нито Иран, не е Турция, не е Бразилия. Дори Израел не е. А това са огромни страни. И да, в цяла Европа само в Сърбия се правят митинги в подкрепа на Русия. Постановката „кви са тия държави, дето подкрепят руснаците“ освен глупава е и надменна. Китай всеки момент ще стане най-голямата икономика в света, а догодина Индия ще стане най-населената страна в света.

15. Превземането на Украйна забуксува. Путин със сигурност е очаквал бърза война – иначе никой не може да си обясни десантните групи, които бяха хвърляни дълбоко в тила на врага. Вероятно е очаквал, че десантчиците ще бъдат посрещнати като освободители. Това не се случи – днес нито една армия не може да превземе с блицкриг страна с милионни градове. Руската армия тренира в Сирия, но няма уменията и техниката да се справи с градски бой. И американците няма да се справят с подобна задача. Виж, с ракети всички се справят.

16. Големият въпрос е: Унищожи ли Западът руската икономика? Тук нещата стоят повече от сериозно. Такова чудо никога не е било – всички марки избягаха от Русия за секунди, основни банки бяха блокирани. Ето това бе блицкриг – стотици големи фирми затвориха производството си в Русия. Това не са обикновени санкции, на които руснаците свикнаха през последните 8 години. Разбира се, Русия ще започне да сглобява повече свои мебели, за да преодолее липсата на ИКЕА, руснаците ще подкарат пак ладите вместо БМВ, недостиг по хранителните вериги със сигурност няма да има. Но няма да бъде същото – и ние, и руснаците помним времето, в което западни стоки нямаше по рафтовете. Т.е. Русия ще се върне назад във времето.

17. А западната икономика? При цени на газа от над 2000-3000 долара за 1000 куб. никой не може да издържи дълго. Западняците се докараха до положението на България – все търсят диверсификация, все не я намират и накрая търсят такава по време на война. Най-забавни са поляците, които имаха традиции в минното дело, а сега обявиха, че ще карат въглища от Австралия. Но едно е сигурно – Западът ще се справи много по-лесно в тази игра. Ако трябва, страните ще пуснат пак АЕЦ. Ако трябва, ще отложат декарбонизацията, ако трябва…. вариантите са достатъчно много.

18. При сегашната ситуация – няма спор как ще свърши тази война – ще свърши когато и където искат руснаците. Всякакви клишета от рода на – те нямат гориво за танковете, те нямат храна за войниците и ще им свършат снарядите, а украинците са добре въоръжени и с висок боен дух – са чиста пропаганда. Руснаците не спряха при Донбас, сега всички се молят да спрат до Днепър.

19. Всички акцентират на това, че украинците се мобилизираха в защита на родината. Хванаха оръжия. Но десет дни след войната все по-отчетливо се вижда и друго – в Украйна има и винаги е имало пета руска колона. Това са онези, които насочваха руските ракети, които чертаеха знаци по пътищата и т.н. Това са онези – активисти, дори депутати, които украинските служби за сигурност преследват денонощно. Чух абсурдния слух – Путин е пратил 10000 души, които да се интегрират в украинското общество. Не, в Украйна винаги е имало милиони интегрирани руснаци. Днес на всеки пет украинци се пада по един етнически руснак. Много от тях не разбират защо Путин ги освобождава, като им разрушава блока. Много от тях се страхуват да посрещнат с цветя Червената армия. Но хиляди съдействат с каквото могат.

20. Ако не се глобализира рязко, войната ще завърши бързо, Украйна ще бъде разделена вероятно. Но случилото се на 24 февруари ще остане завинаги в спомените на руснаци и украинци. Войната ще завърши, но отворената рана ще остане. Руснаци и украинци никога повече няма да говорят за себе си като братски народи с обща история, с общи спомени. Путин разряза тази историческа връзка, без да се замисли, и това е непростим грях. Ние говорим за война и мир, за жертви и разрушения, но за тези народи става дума за библейска драма. Каин убива Авел.

21. България доказа за пореден път, че русофилството и русофобството е онази граница, около която най-лесно се разделяме.

22. Във военно време никой не обръща внимание на пандемията, но „Възраждане“ успя да си намери нова дъвка за препитание – русофилството там зае мястото на антиваксърското начало.

23. Вече е тъжно, преди беше само забавно – всеки ход на Путин разтриса родната политическа класа. Веднага едни се сещат, че паметникът на съветската армия трябва да бъде разрушен, други започват да търсят руски агенти в спецслужбите и генералитета, а трети дори говорят за нова дата на националния ни празник. Цялата тази разправия говори за много тежка липса на устойчива политика и достойнство.

24. Има един факт, който трябва да отбележим – войната отвори сърцата ни към украинските бежанци. Отношението към майките и децата, които прииждат към България, няма нищо общо с отношението ни към пущуни и сомалийци, които минаваха транзит през страната. Защо е така, е лесно да се обясни. Лесно е и да се обясни, за съжаление, защо нито държавата, нито общините ни имат механизми за посрещане на тази вълна.

25. Независимо кога ще свърши тази война, между Изтока и Запада се спуска нова Желязна завеса. Всички са виновни за това – и реваншистка Русия на Путин, и слабата Европа, и заетата със себе си Америка не намериха желание за диалог.

За разлика от 1946 г., сега Желязната завеса не е от Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море. Сега ние сме от другата страна на завесата.