Македонската бомба цъка под правителството
Темата “Македония” винаги е имала потенциал на тежка бомба в българската история, затова никак не е чудно, че тя е на път да взриви днес хлабавата ни управляваща коалиция. Всичките войни, които сме водили през последните 110 г., все са били за Македония, така че единственото хубаво нещо, което се случва днес, е, че се бием на полето на евродипломацията и в социалните мрежи, а не примерно при Дойран.
Край на позитивното съобщение
Всеки, който познава битово-романтичния, кръчмарско-революционен български поглед към Македония и в същото време е наясно с омразата, която се насажда към България десетилетия наред от скопски политици, културтрегери и обикновени журналисти, знаеше и знае, че бързо помирение и искрена соработка няма как да има. В смисъл – това, което политиците от двете страни на границата и разни приходящи еврофилософи се опитват да ни обяснят от няколко години, няма как да стане. Няма как всички да кажем – братя сме, под един покрив сме расли, каквото било-било, в името на европейското бъдеще трябва да плеснем с ръце и да се прегърнем. В реалния свят не става така. Нито България може да подари историята си, нито Македония може да захвърли съчиненията, върху които се крепи държавата й. Нито за Гоце и Даме, нито за Климент и Наум ще се разберем със Скопие.
Повърхностното отношение на двамата сравнително нови премиери Петков и Ковачевски, демонстрирано през януари в Скопие, беше ясен знак, че скоро слънце по тези ширини няма да изгрее. Обещанието да се реши такъв обрасъл вековен проблем за половин година с инцидентни разговори не между специалисти, а между новопосветени в темата министри, беше просто нелепо.
Ако някой наистина искаше да изчисти миналото и да начертае бъдещето между двете страни, трябваше да свърши здрава работа по десетки направления – да говорим спокойно и за история, и за език, и за минали грешки, и за бъдещи проекти… Нищо такова не се случи, защото в двете страни няма политическо желание за какъвто и да е компромис. Нищо такова няма и да се случи.
В този разговор македонците не влизат, защото смятат, че той е капан, поставящ под съмнение цялата им национална идентичност. Че ако имаме общ език и обща история, то значи ние поставяме под съмнение настоящето на македонския народ и смисъла на самостоятелната им държава. Това е опашата лъжа, която в Скопие използват за вътрешна употреба – никой български политик не оспорва съществуването на самостоятелна македонска държава. За България този разговор е разговор само и единствено за миналото, за корените, от които ние извличаме националното си достойнство. Ние говорим за нас.
Проблемът на България е, че така и не разбра откъде да подхване този разговор. Сервира на масата сто искания, кое от кое по-важни. Скопие получи въпросите и изгради лесно тезата за наглите българи, които искат майка си и баща си.
Така успяхме да създадем погрешното впечатление, че сме легнали трупешката пред вратата на македонското евробъдеще.
Македонците допуснаха също една капитална грешка – заложиха на уверенията, че ЕС иска да се разширява. Един куп мастити европолитици от години потупват скопяни по рамото и им обясняват как нетърпеливо ги чакат в голямото европейско семейство. Македонците искат да влязат в ЕС, ЕС казва, че ги иска… какво тук значат исканията на някакви българи? Край на разговора. Явно македонците още не познават добре европейската действителност. Никой в ЕС не изгаря от желание да приема страни с колеблива демокрация и нестабилна пазарна икономика като нашите – ние и румънците прекрасно знаем това от 2007-а, когато бяхме просто късметлии и се качихме в последния вагон. В момента ЕС се колебае здраво да приеме в редиците си Украйна, страна, която воюва в името на евроценностите ни. На практика тези, които искат Македония да започне преговори, са само председателстващите страни – искат да отчетат дейност.
Хубавата новина е, че България рязко съкрати броя на исканията си
Не официално, но достатъчно ясно. Ние искаме нещо просто, което вече се разбира ясно от европейците – искаме да се спазват правата на българите в Македония и действието, което очакваме, е промяна на македонската конституция. В нейния преамбюл Македония е конституирана като национална държава на македонския народ, която осигурява пълно гражданско равенство и трайно съвместно съществуване на македонци, албанци, турци, власи, роми. Бошняците са включени в 4-тото изменение на конституцията, сърбите – в 12-ото. Ромите са споменати три пъти в македонската конституция. Българи няма. А ние много добре знаем, че има – щото им вадим европейски паспорти.
Македонците може да напомнят, че човешките права и гражданските свободи са гарантирани от тяхната конституция, но ние държим на нашето условие. И така – ние сведохме безбройните си искания до 1,
македонците не са направили нито една важна отстъпка
В това време България се заклати. Защо сега – защото сега изтичат 6-те месеца, които Кирил Петков си беше дал, за да реши проблема, т.е. да пусне Македония към преговорния процес. Даже се споменаваше конкретна дата – 24 май.
Защо се заклати, след като българският парламент няколко пъти приемаше единодушно декларации по „македонския въпрос“, а политическите партии демонстрираха единомислие в КСНС? Защото колкото повече се влачеше спорът с Македония, толкова повече ставаха гласовете – да ги пуснем, пък по-нататък ще се разберем, те така или иначе ще преговарят години наред…
Това е лоша теза – практиката на ЕС е нерешените спорове между кандидатка и член на съюза да се решават преди старта на преговорите, а и преговорите със страна членка не се водят от държавите, а от комисията – т.е. след старта на преговорите ние нямаме думата, за да изложим претенциите си.
По-важното е друго – това, че Петков ще предприеме стъпки за сваляне на ветото върху започването на преговори с Македония за присъединяване към ЕС произлиза от собственото му афиширано желание бързо да реши казуса. Подобно желание има и в други партии и политици – при всички онези, които смятат, че ние не бива да пречим на един братски народ да тича към европейското слънце, че ние сме малки и дребни и няма нужда се перчим на един още по-малък и дребен народ. На знамето на тази позиция бяха извезани думите на Жозеп Борел, който преди седмица спомена, че забавянето на разширението играе в полза на Путин. Което не е нищо повече от фраза, изречена от човек, който няма хал хабер за българо-македонските проблеми.
Сблъскването на двете позиции –
консервативната, патриотичната, националната и европейската, либералната и глобалната може да доведе до разпада на правителството, това е безспорно. Това не са просто закани – и ИТН, и БСП няма да се поколебаят да напуснат правителството, ако то предприеме самостоятелни стъпки.
За добро или лошо, до това едва ли ще се стигне. Македонската бомба няма да гръмне. България ще продължи да блокира РСМакедония поне през следващите 6 месеца и това ще крепи коалицията. София ще продължи да настоява за исканията си и ще вдигне ветото, ако поне се стигне до промяна на македонската конституция (с ясното съзнание, че от това действие нищо няма да се промени по отношение на правата на българите в Македония). Скопие най-накрая ще разбере, че Брюксел е далеч, а вписването на българите като държавотворен народ в македонската конституция няма да промени македонския „идентитет“ – и ще се съгласи на този ход. Така всички ще отчетат успех и ще продължат напред. А споровете за Гоце и Даме ще останат, защото тези спорове поддържат и България, и Македония живи.