Надежда всяка тука оставете

Стартиралият 48-и парламент има незавидната възможност да се превърне в най-яловото творение на тънещата в криза политическа класа. Тук не става дума за факта, че в първия работен ден парламентаристите въобще не знаеха с какво мнозинство НС приема законите и другите актове, вкл. и избора на председател на НС. Не става дума за това, че в първия работен ден политици искаха да се приемат решения „по традиция“ и ако може – единодушно. Въобще не става дума за това, че било хубаво едни парламентарни групи да не издигат кандидат за шеф на парламента „за да не спъват процедурата“. 

По-лошата новина е, че парламентарните сили вече трайно не успяват да решат базисния въпрос за властта и вероятно за пореден път ще предадат без бой на Румен Радев контрола върху правителството.

Демокрацията ни се превръща уверено в извънпарламентарна

под одобрителния поглед на некадърни партийци. 

В сряда парламентът се изпълни с празнословие. Политическите лакърдии от рода на колко „важно е страната да има редовно правителство“ и как „в условията на кризи трябва да има стабилна изпълнителна власт“, „само ДПС бе истинска опозиция на ГЕРБ“ прокънтяха в старата сграда. Никой не си призна, че не се стреми към създаването на правителство, въпреки че абсолютно всички бяха наясно, че пътят към нови парламентарни избори, които ще се състоят в края на февруари или началото на март, е широк и асфалтиран. Правителство ли? Надежда всяка тука оставете. 

За мен шега, за теб истина – първата политическа сила ГЕРБ-СДС толкова „силно“ поиска да състави правителство, че

аутсорсва въпроса за преговорите на двама странични наблюдатели

на политическите процеси – Росен Плевнелиев и Соломон Паси. В началото на месеца Бойко Борисов им даде мандат за преговори, ама този мандат бе толкова „сериозен“, че бе задействан с отлагане от две седмици. Дип биля, нямат бърза работа. Преговори ли? Докато Плевнелиев и Паси носеха мандата за преговори в джоба си, стана ясно, че малцина искат да говорят с тях. ДПС ще пие едно кафе с тях, Стефан Янев от суперкоалицията на малцинството ще мине за малко.

Преговори ли? Хората на Борисов са напълно наясно, че останалите гледат на тях като на чумави. Дори на Деси Атанасова това й е пределно ясно. Единственото нещо, което успяха да измислят от ГЕРБ, бе призивът „Ребята, давайте жить дружно“ и идеята за „евроатлантическа коалиция“, с което творчески допринесоха тази колеблива република още малко да намрази и „евроатлантизма“, и „коалициите“.

Да не си мислите, че в десния политически сектор някой се е засилил да прави коалиция? Сакън… Само забележете – чл. 99 от конституцията регламентира, че първияг проучвателен мандат за съставяне на правителство се дава от президента на кандидата на „най-голямата по численост парламентарна група“. Ако „Демократична България“ и ПП имаха огромно желание да правят правителство, не само щяха да водят вече преговори с останалите желаещи, а и

щяха да направят обща парламентарна група,

за да вземат първи този мандат. Преди изборите уж искаха да се обединяват в предизборна коалиция, а сега за следизборна коалиция въобще не става дума. Коалиция ли? Не! ПП казаха, че се отказват от „безпринципна диалогичност“.

Нещо повече – тройната коалиция ПП, ДБ, БСП, която финишира миналия парламент, сега допълнително се клати – градската десница изведнъж провидя, че тия социалисти нещо здраво се навеждат към Русия, не виждат нищо лошо в руския посланик Елеонора Митрофанова, оръжия продължават да не дават за фронта… И се зачудиха десните – какво, по дяволите, правим заедно с червените. В интерес на истината – БСП си имаше тия уклони и докато управляваше съвместно с десницата, но тогава този русофилски проблем десницата спокойно го замиташе под чергата. 

Толкова не им се прави правителство, че дори щастливият печеливш в изборната рулетка – о.з. ген. Стефан Янев, спря да говори за коалиции. В началото, часове след края на изборния ден, той демонстрираше готовност за участие в каквато и да е власт, но сега ентусиазмът му не си личи. Не че му е минало, сигурно 

„правителството на супермалцинството“ все още е в дневния ред,

подобен опит може да се направи с третия проучвателен мандат. Подобна власт с крехко мнозинство означава временна власт, която ще просъществува 6-8 месеца и ще гръмне като властта на Кирил Петков. Временна власт означава власт, която ще обере негативите от студената зима и скъпите сметки. На кой му трябва такава власт? Явно на всички изброени по-горе, на които не им се управлява в тези кризи. Но защо им е да експериментират с мандат за осмата партия, след като така или иначе ще има служебно правителство, което да изкара зимата?!

Едно бе важно за партийците в сряда – важно бе да се съберат, да се конституира Народното събрание и да тръгнат субсидиите и заплатите. Въпросът за властта спокойно може да го оставим за по-топли времена. Дето се вика – догодина, до друга.

Големият проблем е, че сега няма не само ясно мнозинство, но

няма и видима перспектива,

че такова ще се получи при следващи избори. Въпреки че миналата година правехме три пъти парламентарни избори, тогава нещата бяха далеч по-розови – имаше и мнозинства, имаше и перспектива. През април 2021 г. всички хранеха надежда, че в НС ще влязат достатъчно реформатори, за да сложат край на статуквото. Мнозинство се получи, но правителство нямаше, защото ИТН реши, че има перспектива пред себе си – ще вземе повече от следващите избори. Те се състояха през юли, ИТН взе повече, но правителство пак нямаше, защото никой от партньорите не искаше правителство на ИТН. После се появи ПП и всички видяха перспектива пред Кирил и Асен. Затова отидохме на избори през ноември – тогава се роди мнозинство. Макар и за кратко. 

Сега ситуацията е патова – няма ясно мнозинство и никой не вижда перспектива, за да се затича убедено към нови избори.

А ние – уморените и обезверени избиратели, дето все по-трудно ходим до изборните секции, ще трябва да стоим и да чакаме политиците ни да се натуткат.