ГЕРБ тръгна към провинцията

Знам, че избягвате тв анализите, но, повярвайте – не сте прави. От партийните коментатори може да научите куп интересни неща – примерно, как загуба в София автоматично се превръща в победа или как победа в Пловдив се превръща в триумф. Може да научите, че петата партия е спечелила изборите в столиците – националната и морската, а победа в Кърджали автоматично те превръща във втора политическа сила. Още по-интересно е да видиш как някой е проспал изборите и не вижда никаква, ама абсолютно никаква промяна.

Балотажите повдигнаха мъглата на първия тур – вече е ясно, че ГЕРБ е тръгнала към провинцията. Партията, която допреди 4 години държеше здраво властта в най-големите български общини, днес отстъпва крепостите една по една и отгоре надолу. ГЕРБ беше изхвърлена от кметството на първи тур в София, сдаде Варна на втория тур и само набързо издигнатият кандидат и липсата на стратегия не донесоха успех в Пловдив за конкуренцията. Нещо повече – ерозията на ГЕРБ преля и отвъд най-големите градове. Ако погледнете картата на югозападна България няма как да не видите, че освен Перник, където ГЕРБ снесе яйца в чуждо гнездо, ГЕРБ не присъства. Сега хвърлете един поглед и върху североизточна България – да, и там трудно ще откриете ГЕРБ. Промяната, която беше ясна на първия тур, беше затвърдена на втория. 

Ако случайно сте се сетили, че Васил Терзиев едва би Ваня Григорова в София, спрете за секунда и сигурно ще се сетите, че Васил Терзиев би в неделя БСП, „Левицата!“, „Атака“ и половината ГЕРБ, които се скриха зад Ваня Григорова. 

Местните избори показаха, че

ГЕРБ стои изключително добре в… провинцията

Доминацията на партията там е почти пълна. В преките сблъсъци по места кандидатите на ГЕРБ победиха на доста места кандидатите на ПП-ДБ. Това е факт. 

Настоящето напълно повтаря онези времена, в които синята десница овладя големите градове и изтика наследниците на БКП към периферията на картата. Преди 25 г. СДС се справяше добре в големите общини, а БСП започна да се окопава в някакви бастиони. (Тогава Враца и Монтанско, например, бяха червени крепости). Впоследствие и тези бастиони паднаха, и то така, че и помен не остана от червените в цели региони на страната и сега победата не в 3, а в 4 областни центрове се коментира от „Позитано“ като титаничен успех. Единственият сигурен успех на БСП во веки веков ще бъде в Трекляно.

ГЕРБ тръгва по този път – партията на Борисов не може да изчезне, тя ще отиде при естествения си електорат, който с любов ще я приеме и ще й остане верен още дълги години. След 4 г. ще загуби и Пловдив, ще паднат и Стара Загора, и Търново, но ще останат малки общини, които ще бъдат наобикаляни от дядо Бойко по построените от него пътища.

Вижте ДПС, което винаги на първи тур печели своите дежурни 34 общини и с радост отчита, че се е присламчило към още 3-4 общини. Ето това е пътят пред ГЕРБ. 

Има много причини ГЕРБ да гасне.

Срастването с властта, съмненията за корупция, срастването на властите… Естественият ход на събитията бе след като СДС изтика БСП, самият той да бъде изтикан до присъдружна партия на ГЕРБ. Но най-актуалната причина е тази, която е валидна през последните 3-4 г. – ГЕРБ стана токсична партия. Освен за Пеевски. Всички се обединиха срещу ГЕРБ. Вижте резултатите от общини, в които никой никога не си е мислил, че е възможно ГЕРБ да бъде свален – примерно Кюстендил, където победиха Зелените, и Ловеч, където победи кандидат на ИТН. Честно казано, ИТН може да спечели днес нещо сам, само ако Тошко Йорданов направи тройно задно салто на въже между НДК и ПРОНО-то. Вижте как падна Пазарджик. Вижте как Шумен и Силистра бяха спечелени от кандидати на БСП, които не се ползват с доверие дори в собствената си партия…. Отговорът навсякъде е един – по тези места

всички играеха на балотаж за кандидата „срещу ГЕРБ“ 

Бойко Борисов, гледай му акъла, провидя в тези местни сглобки дългата ръка на мафията, намеса на Путин и т.н., но ГЕРБ направи същото в София – подкрепи анти-ППДБ кандидата Ваня Григорова. Не слушайте какво говори Борисов, вижте какво прави. 

Резултатите от тези избори показват тенденция, но тя е толкова отдалечена във времето – в посока следващите местни избори, че не дава отговор на въпроса – какво ще стане след месец, когато ще трябва да се гласуват промените в конституцията и бюджетните закони. Не дава, защото при такъв непредсказуем партньор като Борисов всяка сглобка е временна, а понякога – внезапно временно. Може още в сряда всичко да се срути. А може и да издържи поне до ротацията. Много тежки думи бяха изречени, но политиците са дебелокожи същества, за тях обидите са просто някакво „политическо говорене“. 

Много е вероятно разпад на некоалицията да няма, но със сигурност пък изнудването ще продължи. Изборите са ясни – вече и двете части на сглобката имат аргументи да продължат надлъгването. От това всички дружно страдаме – няма Шенген, няма евро, няма стойностна съдебна реформа. Явно и изборната реформа ще забие в 9-а глуха. Нищо няма.

Важното е, че ГЕРБ тръгна към провинцията. И само онези, които върнаха ГЕРБ в националната власт, могат да го върнат и в местната власт.