Отвратените пак се оставиха в ръцете на отвратителните

Цяла неделя някакви хора ми обясняваха по телевизора, че съм длъжен да гласувам. Знаели колко отвратени сме от отвратителните политици, знаели колко безсмислени хора има в бюлетините, но, видите ли, такава била играта – трябвало да гласувам, щото съм отговорен, щото от моя глас зависи много, щото иначе няма да имам право да критикувам… Един умник-политик дори заяви, че който не гласува „убива собственото си бъдеще, убива децата си, убива България“. 

Всички говореха за гласуването като за стар езически ритуал, който по традиция трябва да изпълним. Щото, ако не изпълним танца около урната, няма да изгрее слънцето, няма да вали дъжд, реколтата ще бъде слаба. 

И никой от тези демократи не се сети, че негласуващите са мнозинство. А в демокрацията мнозинството е важно. И затова – цяла неделя актриси и певици искаха да гласувам, а аз само „чувах“ как негласуващите попържат…

Накрая стана ясно, че призивите са чути, активността е по-висока от очакваното.

Но какво от това? 

За 3 години болната политическа класа

успя да обезсмисли квинтесенция на демокрацията – изборите.

На теория по-важно нещо от вота няма – свободната воля на свободните хора структурира това нещо, което наричаме власт. На практика обаче през последните години изборите не раждат власт, т.е. от тях не произлиза абсолютно нищо освен нови избори. Демокрацията наистина е ритуал – за доброволен отказ от права в полза на някакви мераклии – и това наистина трябва да става на избори. В България обаче политиците вече нямат нужда дори от този ритуал, за да окупират властта.

Ако едно време знаехме, че „ако от изборите зависи нещо – щяха да ги забранят“, то сега сме наясно, че пред урните отиват само политически активисти, подредени от шефа работници, купени хора и шепа идеалисти, които са сигурни, че демокрацията трябва да се храни с нашите бюлетини. Всички останали – негласуващите – погрешно са наричани апатични, безразлични и уморени… Не, те са само и единствено отвратени.

Те са реалисти, а не идеалисти.

И най-важното – те не виждат за кого да гласуват. За кого, по дяволите, бихте гласували, ако сте сте 50-годишен българин, които смята че политиката не е шоу, не сте бивш сикаджия, не сте либерал и не сте русофил?

Честно казано, днес по-лесно ще накарате апатичните българи да излязат на бунт срещу политиците, отколкото да гласуват за тях. Това е положението.

Така че, какво от това, че хората днес гласуваха малко по-активно, отколкото преди няколко месеца?

Нищо. 

Нищо, защото активността не е важна за формирането на парламента, а оттам – за избора на изпълнителна власт. И да беше паднала активността, пак щяхме да имаме нови депутати. Още по-ясно –

няма значение колко от вас ще гласуват, онези там пак ще са в парламента. 

Второ, ходенето до урните в неделя не променя съотношението на политическите сили в парламента. В челото са десни и либерални евроориентирани партии и едно „Възраждане“, което е изолирано. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са близо до мнозинството – на тях им трябва 1 партньор, а на теория дори и такъв не им трябва, тъй като едно правителство на малцинството между двете трудно би било свалено в парламента. За да го свалят, трябва много звезди да се подредят в една линия, вкл. Делян Пеевски и Ахмед Доган. Ако имаме 8 или 9-членен парламент, нищо не се променя – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ ще имат малко по-малко мандати, но много повече звезди ще трябва да се съюзят, за да свалят евентуалното им правителство.

Тогава какъв е проблемът?

Хора със сходни ценности, с практика от съвместно участие във властта могат да съставят кабинет, който трудно може да бъде бламиран. Така е, винаги е било така. Лошото е едно и то се знае – същите хора, които се провалиха в преговорите през последните години, ще трябва да преговарят пак. Тук е важно да се отбележи, че тези недиалогични хора направиха всичко възможно да поддържат червените си линии през цялата предизборна кампания. Вярно, тази кампания бе толкова вяла, че по-голямата част от  избирателите въобще не я забелязаха (тя затова и бе вяла), но в случая важно вече е друго – важен е въпросът за властта. И този въпрос не бе решен в неделя от избирателите – те не могат да го решат нито на 7-ите, нито на следващите евентуални избори. Въпросът за властта може да бъде решен само в парламента. И то не от високомерни хардлайнери.

А аз все пак гласувах. „Не подкрепям никого“, естествено.Последвайте ни и в