Прозренията на един политически пенсионер

Този път Христо Иванов ме впечатли. За пръв път от много години.

Дълго време Христо Иванов участваше активно в отчайването на десните българи, свеждайки идеята им от национална до градска и накрая до жълтопаветна градска – отломка нищожна от някога славни седесарски години. Зациклянето върху 1-2 трудно преводими теми, нетърпимостта към диалога, камо ли към критиките, затварянето в „облаци“ и ред други неща, нямащи нищо общо с електората, превърнаха Да,БГ в политическа секта, която се възторгва от XY-жена на олимпиада. Разбира се, доброволната изолация в гето или както Христо Иванов по-правилно я определя като „блестяща самота и изолация“, уби всякаква идея за престижни изборни резултати, за управление и реализиране на добри проекти – тези неща от цел се превърнаха във фикция. 

Но онзи ден пред „Свободна Европа“ Христо Иванов ме впечатли като абсолютно точно и напълно самоубийствено посочи главната причина за десния резил през последното десетилетие.

Нямаме социален контекст, каза Христо Иванов

и добави: „Няма мнозинство от либерали. Ще целуна ръка на този, който ме обори и ми докаже, че в България има мнозинство от либерали. Ще го разцелувам, ще го нарека мой брат или сестра“. 

Красиво. Има моето одобрение чрез акламация. За пръв път разбирам, че в облака има хора, които виждат, че либералните семена не виреят особено добре на Балканите. Това е реализъм. Сигурен съм, че щом е стигнал до тази истина, Христо Иванов би направил и още няколко крачки напред – би видял, че либералният натиск е в криза не само тук, където дори не е избил сериозно, но и в САЩ и Западна Европа. Но това е съвсем друга тема.

Важното в случая е, че Христо Иванов съобщава след политическото си пенсиониране /по неговите думи/, че пътят, по който градската десница тръгна преди години,

този трънлив път не води към електората

Безсмислено ли е да правиш партия, която няма за цел да печели сърцата на избиратели? Разбира се, в 90% е напълно безсмислено да си политик-либерал в страна без либерали. За останалите 10% има дълбок смисъл да си такъв – защото не е безсмислено да гарантираш депутатските места на десетина души, да получаваш държавна субсидия, да се радваш на своя имунитет и да надуваш бузи по телевизора. 

За цялото това осъзнато разминаване с електората виновни са си в коалицията ДБ – те пропуснаха да проведат сериозен разговор по темата либерали/консерватори още преди много години. Както пропуснаха да проведат сериозен публичен разговор за ползата от коалицията с ПП, както и сега пропускат да проведат разговор за смисъла от продължаването на тази коалиция.

Те допуснаха силен превес на либералното начало в коалицията и оттам – в характерния си стил, започнаха социално тричане на всяко друго мнение.

Мисленето бе забравено, самокритиката бе забранена,

вдигането на бариери, чертаенето на разделителни линии стана задължително. Да цитирам пак Христо Иванов – те се превърнаха в онзи англичанин, който попаднал на безлюден остров и първата му работа била да построи три къщи – дом, клуб и клуб, в който никога няма да стъпи. Мразенето, заклеймяването или просто баенето във фейса, се превърна в практика.

Това е градската десница – барикадирана малка територия, анклав в България. Висша форма на себедостатъчност. Албания на Енвер Ходжа.

Спасяемо ли е положението? Съмнително… Първо, защото те не искат да се спасяват. Четвърто място, 15 на сто от бюлетините, трета цигулка в оркестъра – за тях това не е драма. Второ, търсенето на електоралната база и говоренето за търсене на тематични мнозинства е „ядрена технология, боравене с тежко отровни материали“ – както казва Христо Иванов. „Ще ме убият нашите избиратели…“, казва той с ясно съзнание. 

Либералната ядка на градската десница маркира цялата територия

до такава степен, че вече никой не желае да се доближава до този ареал. Христо Иванов дава вид, че е наясно – разговорът за базата на дясното няма да как да се посрещне с разбиране от талибанската част на облака. Изключено. Демократическата партия на САЩ има сили за един месец да смени категоричния си избор за президент и да рестартира кампанията си, но българската градска десница не е способна да смени и болт в каруцата си. Не става, късно е, либе, за китка. Тук се сетих и за позицията на Иванов по евентуална тематично разбиране с хората на Доган в следващия парламент. Ако ме питате мен – това е мъдро. Приятелят на моя враг е мой приятел. Това е политиката в действие. Но ако питате не когото трябва – това е лошо, това е Сокола, ДС, порции, какви ги говориш… я по добре да стоим в килера на случващото се. 

И най-вероятно там ще си останат.

Няма да чуят Христо Иванов

Няма да допуснат мисъл в главата си. Нататък е ясно. На N-тите избори може да почувстват лек ветрец в крилцата си, но след това историята е ясна. Ако сте гледали електорални карти, лесно ще видите как дясното напусна областните центрове, как бе сведено до 4-5 големи градове, как остана софийска партия и накрая как тръгна да се топи, за да остане само в 24 МИР. Тъжна история. 

Хубаво е някой сериозно да се замисли върху откровенията на пенсионирания политик. От тези мисли дясното няма да пострада повече.Последвайте ни и в